Не знам дори защо пускам темата,може би защото се чувствам адски объркана.Не знам какво искам,на какво съм готова отново да жертвам всичко....С приятелят ми сме заедно от година и нещо,която протече с всичките си хубави и лоши моменти.Търпяла съм толкова много болка,до толкова че не виждах колко сама се наранявам...След всичко,се бяхме разделили за едни дълги 6 месеца...в които хем изпитвах омраза,хем тъга,хем носталгия по това което съм изгубила...Но ето преди месец с него отново се събрахме,от различни градове сме(никак,ама никак не е лесно...)Още същия месец се видяхме,той дойде у нас за едни 2 дена-в които си прекарахме повече от страхотно.Но дойде и момента в които той си отиде,и почна тъпото пренебрежение,почти никакво внимание..Не се чувахме с дни...И аз усещах всичко,какви ли не мисли ми минаваха през главата.Като го питах има ли друга,какво става с нас...и хиляди въпроси.На тях ми се отговаряше с това,че няма нищо и всичко си е както преди...До днес,каза ми че от няколко дни имало момиче за което мислел ,супер сладката и тем подобни,която се оказа от неговия град,но нямало да се получи между тях,защото ме имало мен...Всякаш огромна буца заседна в гърлото ми,а сълзите ми просто не спираха.Знаех си ,че отново ще ме остави,чувствах се адски предадена..Каза ми ,че искал да е с мен ,че бил свикнал с мен и че ме обичал,но сметнал за правилно да ми го каже..
Кажете ми как трябва да го тълкувам това?!...