Здравейте! В средата на лятото срещнах най-прекрасното момиче. Веднага се влюбих в нея, от пръв поглед, наистина. Много време исках да й го кажа, но ме беше страх, как ще реаргира тя. На 19-тия ден от както тръгнахме, тя ми каза, че ме обича. Бях толкова щастлив!!! Споделих й и моите чувства. Тя е най-прекрасната и адски много я обичам. Не мога без нея, не издържам! Когато я няма изгарям отвътре, буквално това е чувството. Напоследък не се виждахме много. Тя излизаше през деня, а аз ходех на работа от 7 до 7 и когато се върнех не искаше да излизаме особено много. Не я бях виждал 2 седмици. Направо се побърках. Звъннах й и й казах как се чувствам, заплаках, после се разкрещях след поредния отказ. Проблема е, че съм звъннал в можеби най-неподходящия момент, когато е имала сериозни проблеми вкъщи. Толкова съжалявам за това, много я напрегнах. Извинявах й се много. На другия ден отидох до тях със закуска, с надеждата да споделя колко е прекрасна и как ме кара да се чувствам, на майка й. Но и тя ме чу и дойде. Не можах да поговоря с майка й, вместо това скъсахме. От тогава тя много ме избягва, не иска да говорим много-много. Тази вечер се видяхме, а тя само ми се караше, викаше ми за такива глупости. Общо-взето можеби оставаме приятели, но аз не това искам. Толкова много я обичам, обожавам я. Не мога без нея. Може и да съм момче, но много често плача. Въпроса ми е, какво мога да направя? Как да я спечеля отново? Тя е най-прекрасната. Моля ви за някакъв съвет. Адски отчаян съм!