Цитирай Първоначално написано от BlackEyedPeas
То трябва аз да се самоубивам, но няма да го направя, тей като аз съм го заличила от живота си, за мен той е никой!
Абсолютно съм съгласна с този отговор. И при мен родителите се разведоха преди 8-9 години и аз бях там когато баща ми ми каза че не ме иска. Тогава майка ми реши да се преместим- не в друг квартал а в друга дуржава. Не беше лесно първите 2-3 години но се свиква. Бих казала че почти вече не мисля за него- просто не е човек за мен. Не сме се виждали от 2 години и той не ми се обажда. Последният път когато се видяхме беше точно за 2 часа защото просто нямше за какво да говорим- той не се интересува от мен.
Спокойно, ще свикнеш. Не е никак лесно но поне имаш майка ти до себе си и съм сигурна че тя е готова на всичко за теб. Предполагам че имаш и други роднини- баба, дядо, леля, чичо, братовчеди? Поне така ще знаеш че не си сам/а. Просто се опитай да забравиш за баща ти и започни да се усмихваш повече и да мислиш за бъдещето. Учи, помагай на майка ти и се запознай с нови хора. Можеш и да започнеш нов спорт/хоби- танците много ми помогнаха през моя тежък период. Успех!