Е, спомняте ли си някое интересно преживяване от детството??? Правили ли сте бели като малки?Коя ви беше любимата анимация?
Разкажете!
Tom and Jerry естествено ;д
А за какви бели става на въпрос, такива дет съм съжалявал после или някви дет са били забавни?
попринцип съм против тийнейджъри да говорят за "детството" , сякаш е било преди 40 години, но ще разкажа и аз, въпреки, че още се считам за дете.
любимто ми детско като малка - Том и Джери, Красавицата и звяра - със сестра ми и една приятелка го гледахме всеки ден и го знаехме наизуст![]()
бели, които съм правила и са ми се карали много - счупих сушилнята, счупих едно шкафче, разпилях цяла купчина азбучно подредени анкети на майка ми. тези си ги спомням демайка ми ми е разказвала, че като малки със една приятелка сме взели някакви кремове за дупе и сме се омазали целите, след което не могли да ни изкъпят час и нещо
, също , че със сестра ми и с една приятелка сме разсипали бебешка пудра и целите сме били в пудра и цялата стая също
както и веднъж имам съвсем смътен спомен, че бяхме скъсали една възглавница и всичко беше в пух
![]()
ии множество други...
And man you'll never know, whats inside my electronic brain.
хаха тва с кремовете и ние със сестра ми сме го били направили като малки![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
като гледаш майка ти как се маже с крем и ти искаш, ама мааалко по - непохватнохах, сетиииих се още нещо. като малка имахме едни секции в нас, дървени. редовен номер ми беше да чопля горния слой на секциите и накрая като просто ги съсипах, ги сменихме
![]()
And man you'll never know, whats inside my electronic brain.
На седем години с една приятелка ходихме до едно далечно за тогавашната ми възраст място и майка ми ми се кара много. Един път, като по-голяма, ми беше дала пари да купя храна на котката и аз отидох до магазина, ама беше затворено. В близост имаше някаква кръчма и с парите черпих цялата тайфа с цаца. Пак ми се кара много, а баща ми ме пита дали да ми купи цаца, щом толкова ми се яде.![]()
Все гледахме някакви кучета и котки по разни кашони, "бранили" сме ги от другите деца, колко шамари съм била, за да не ни ги отмъкнат...
А да. С една приятелка ходехме по магазините и разпитвахме кое колко струва и лъжехме, че ще купуваме подаръците на майките ни, които ще раждат всеки момент...Друго, друго.. Все имах пререкания с момчетата, колко съм се била с тях, не е истина...
Любимото ми детско беше Том и Джери естествено.![]()
А бели ...играех си с една фиба и драсках с нея по секцията, защото бях гледала някъде, че така се пали кибрит, и до ден днешен стоят драскотините. Бях откачила вратичката на една библиотечка, защото се люлеех на нея. Редовно изпусках някакви глупости през прозореца, пъхах бонбони ММс във видеото и го развалих, бях изпочупила няколко тухли на вилата понеже си играех, а точно с тях трябваше да се достроява нещо и ми се караха много. Т'ва са нормални неща, преди няколко месеца откъснах частта с перките на вентилатора, защото си мислех, че се маха, така че и сега си продължавам с глупостите.
Същата работа.Първоначално написано от Reaper93
![]()
Иначе съм правила хиляди лудории като малка;размазвала съм червилата на майка ми и гримовете й по лицето ми;правила съм поразии на котката(разнасяла съм я насам-натам с главата надолу;обличала съм я с мои дрешки);усилвала съм музиката до край;драскала съм стените и много други.. Хубаво е да си малко детенце.
![]()
Аз мога д ави кажа че неам никфо детство....
родителите ми се разведоха когато бях преди 1 клас
майка замина за германия точно на 16.09.2001 когато започнах 1 клас
баща ми ме търсеше 1-2 пъти в месеца да ме види дали съм жив
живеех при баба ми... а нея непрекъснато я ядосваха я браатовчед й... баща й... майка... и другите хора и си го изкарваше на мен като ме пребиваше от бой и това до 7 клас 8 понамаля боя ама от втория срок на 9 клас откакво вече станах по висок от нея и мга да и се изрепча и да остоявам на позицията си посегнах и няколко пъти... за което изобщо не съжелявам... тя ме изгони от нас... отидох при баща ми за 3 дни пак ме прибра... и сега съм 10 клас и се разбираме достатъчно добре... без бой е понякога си подвикваме.. но всеки го прави това...
Пак ви казвам радвайте се на детството си Използвайте го МакСИмалНО
радвайте се на родителите си (ако живеете и при двамата защото това е много ценно за едно подрастващо дете... преди не осъзнавах че ми трябва баща и майка но сега го осъзнах но ги нямам ... в смис майка в германия баща ми в края на града и така![]()
Аз все още се радвам на детството си.Чувтвам се... дете.Първоначално написано от MilanowPz
![]()
![]()
КОлко год си
сетииииих се още нещо.. надрасках стената с един оранжев флумастер... така де, аз не я надрасках, аз нарисувах бебе..и то си беше много хубаво даже..
![]()
And man you'll never know, whats inside my electronic brain.
Еми айде и аз да кажа нещо квот се сещам..
Кат бях на около 5-6 не ми дадоха да изляза, и аз се ядосах и си срязах дънките на коленете
Както споменах в друга тема, пуках гумите на един от блока, също съм спадал на повечето
Ритахме колите за да се пускат аларми.![]()
Последното беше преди две години, хвърлях пиратки през терасата(бяха силнички, а и от първия етаж..), и кат гръмна хвръкнаха два камъка и направиха две дупки в щората
Ако се сетя за други ше пиша ;д
Нямах нормално детство.. не го помня.. помня само как ми причиняваха болка.. нищо друго..![]()
Колкото повече, толкова повече..
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=6UztEfwHt14[/youtube]
Радвам се, че съм си изживяла пълноценно детските години (за мен това е периода до 5-6 клас). Не беше като днешните затъпяващи поколения, дето само на компа седат и пият, пушат и какво ли още не. Вместо игри във фейсбука или на компа аз си бях на улицата всеки ден /каква ирония, но наистина и на улици сме играли, нямаше мн мн коли/. Големи гафове съм правила, майка ми много ми се е карала. Имах спестявания около 100 лева и изведнъж почнах да ги харча. Черпих тайфата, сама се черпих и накрая поканах 2-3 момичета от тайфата и ме обраха смис гепиха ми 20 лева. Не се разбра коя беше точно, но мн си патих тогава. Много ревах, мн ядове брах. Гледах том и джери доста. Много гледах картуун нетуърк и не мога да кажа кои детски ми бяха любими. Помня, че ненавиждах johnny bravo and kids next door. Просто издивявах като ги пуснахапонякога ми липсва т'ва безгрижие. Колкото и да си говорим на 14 вече си имаш отговорности.. докато на 10 .. нямаш абе както и да е като цяло приятни спомени имам
![]()
If you're leaving close the door.
I'm not expecting people anymore.
Hear me grieving, I'm lying on the floor.
Whether I'm drunk or dead I really ain't too sure.
I'm a blind man, I'm a blind man and my world is pale.
When a blind man cries, Lord, you know there ain't no sadder tale.
Ех детство мое....Любимата ми анимация беше Том и Джери,а бели съм правил стотици...Бях много диво хлапе като малък,не някое кротко да си играе с количките....Колко пъти съм бил на косъм от смъртта...просто нямам думи...колко пъти съм влизал в чужди дворове,я за да си набера череши,я за да си взема топката....Колко прозорци съм счупил и колко пъти съм се сбивал с циганчетата на село...Как вечер лятото се събирахме с приятели и играхме на криеница,а не стояхме пред компютрите,как ставах сутрин в 5 часа за да гледам покемон например...Ех детство мое..
Същото съм правил и аз само, че без да се бия с циганетатаПървоначално написано от Greennight
![]()
оооооо мойто детство е най хубаво
а бели съм правила мннннн/ и още права/.:
най сериозноте беше с моя приятелка като наводнихме почивна станция докато бяхме на почивка с родителите нибях на 6
помня го щото ме биха после мннн![]()
Друга беше като избягах от детската градина и си дойдох в къщи сама. Майка ми като ме видя щешее удар да получи![]()
![]()
![]()
![]()
xKiFlA-
Ako nqmam tazi koqto iskam i men nqma da me ima NIKOI!
Какви ли не бели съм правил...
Нямах точно определена любима анимация
Give me the mic и гледай как небостъргачи падат.Гледай как големите играчи лапат, за да ги издигнат на почетната стълбица.Дупките са дълбоки, завоите стръмни са.Пръстите ти са широки, ама по света спират много животи.Кой боботи, кой познавал мафиоти - i don't give a shit.Разбивам с римите си поредния шибан мит.Не шофирам джип, курви не чукам.Просто се оплитам да разплета възела усукан.Пея това, което чувствам, my style is real.Нямам време да тъгувам, това е моя стил
Първоначално написано от Emppu90
и аз нямах хубаво детство
Аз пък съм си още дете в 6-ти клас съм и ми е мн добре само домашните"малко" или по-скоро много ме нервят но това е друг въпрос вече училището![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
До 5-ти клас детството ми беше невероятно, но след тва ми взеха компютър...Постепенно си губех приятелите, само с тия от класа съм се движел, а сега вече нямам...Да се случи в месеца 2-3 пъти да изляза на билярд, или за някоя дреха...Дори не знам как да си намеря приятели....
Но все пак преди тва беше много яко, помня как играехме на жоменка до късно вечерта и всякакви други игри...Ех спомени..![]()
![]()
Любимо детско май не се сещам или по-скоро бях помиярче на тема детски, каквото хванех по телевизията това ..
Колко бели съм пражила ли ами МНОГО изкарвал;а съм нашите извън нерви, на мен ако моите деца ми го направят ще умра ;d ..
Например, бягах от детска градина с едно момченце и пиехме кола, ходех по парапета на 17-тия етаж, докато бяхме на море казах на мама, че си тръгвам ама тя явно не ме е чула и аз се прибрах в хотела, а нашите ме търсели до 8-9 часа и аз се изплаших, че са се удавили, накрая и те ми се караха и аз им се карах (5-6 годишна). Любимата ми беля беше, мама докато спеше в събота сутрин се докопвах до гримовете и и я клепах, после като се събидеше баща ми и се плашеше, с брат ми ходехме на пикник без нашите да знаят, карах колело, прибирах се в 1-2, защото бяхме пред блока и родителите си дрънкат, а ние си играеме няма значение момчета момичета. Катерехме се по колите, за да ядем череши, джанки, сливи. Правехме си бази и се карахме с момченцата, отглеждахме както каза някой котенца и кученца в кашони. И се прибирах на ден само на обяд да си взема филията, която даже рядко се сещах, че трябва да ям и 50-те стотинки, който ми стигаха за разлика от сега .. Ех детство, детство, колко хубаво ми беше с теб![]()
Моето детство го помня само с белите, които сме правили компанията. Никога не слушахме какво ни се казва, нито си вадехме поука от грешките, които допускахме.
Помня, че от сутринта до вечерта бяхме навън всички деца от квартала. Играехме вечер на криеница или на стражари и апаши. Това се повтаряше всяка вечер и никога не ни омръзваше. През деня си намирахме различни занимания, като например да се качваме по покривите на блоковете, да се бием с жилави пръчки, опитвахме се да си построим къщичка с кал и тухли, влизахме в мазето на едни хора (от пода до вратата имаше малко разстояние), правихме си люлки от гуми и въжета, спирахме хората и им искахме по 10 стотинки за ледени сокчета, катерехме се по дърветата, качвахме се на една тоалетна и скачахме от покрива в купчина нападали листа отзад, драскахме по стените на блоковете, хвърляхме камъчета по прозорците на първите етажи, звъняхме по вратите и бягахме. Късно вечер, когато ставаше време да се прибираме и родителите ни излизаха да ни търсят, ние се криехме и не веднъж са ни се карали за това.
Това е само малка част от нещата, които си спомням. Повечето бели, които сме правили са били опасни за нашата възраст и сме заслужавали як пердах за тях, но въпреки това, не бих заменила детството си за друго.
Компанията беше голяма, около 15-20 човека и имаше хора от всички възрасти. Бяхме малки, но се разбирахме или поне се учехме да се разбираме.
И спря да се върти за миг земята..
... мое реално и вълшебноИ аз от време на време се чувствам дете
Детско, което и сега бих гледала с удоволстие - Тутенщайн
Лудории, които съм правила - рисувала съм по стените с гримовете на майка, изрязвала съм си бритона из дъно
, спала съм с пилешка супа в устата [това беше в детската градина и го направих, защото лелката ме заплаши, че няма да стана от масата докато не си изям порцията]
. Още бая има, ама в момента не се сещам
![]()
![]()
Ако искаш да си щастлив - бъди.
ами много са не е една ...![]()
„Бизнесът е като карането на колело. Или продължаваш да се движиш или падаш.“ — Франк Лойд Райт