Есе за Кризата помощ

[wor1ed]

Здравейте. Имам да напиша Есе на тема "Разпространението на Кризата" а незнам и от каде да почна. Някой ще може ли да удари едно рамо

[burpp]

Виж това дали ще ти помогне


Светът е в криза.
Тази дума се прокрадва ежедневно в съзнанието ни. Този момент на масова психоза, всяване на страх сред населението е може би отново част от общия план за обединение на народите. Един-единствен ръководещ разум, който съвсем скоро ще се оформи като такъв. Ще разгърне крилете си и светът съвсем скоро ще заприлича на хваната в клетка, пулсираща топка.
Масовата глобализация, нуждата от поредния ритник, който да доведе до по- лесен контрол и манипулация е вече факт. Да, може би наистина съществува икономическа криза, но не е ли тя необходима? Не се ли случва всичко по добре създаден план на действие от световните управляващи сили? Хората отново са в паника, до къде ли ще се разпростре кризата, кога ли ще свърши и изобщо остава ли ни някакво време да бъдем спокойни за бъдещето си.
Общо взето масовата психоза играе важна роля в управлението на един народ. Колкото повече заплаха за потенциален срив на светлото бъдеще, толкова повече надежда за обединение на народите.
Кризата е свиване, свиване на възможностите, бавно и постепенно ни закрива светлината в тунела и бърза да се настани удобно в умовете ни.
Кризата е заплаха, заплаха за унищожение, заплаха от побъркани умове на хора с високи постове и позиции. Заплаха за Трета Световна Война, за ядрени опити и съревнование между страните с най-ярки военни постижения.
Нямаше ли криза в началото на двадесети век, когато Уоулстрийт осъмна в опашки от безработни? Колко време беше необходимо да се излезе от голямата депресия? Вярвам, че времето се определя, а не се изчаква!
Не мисля, че съществува ситуация, в която пагубни обстоятелства като тези да не могат да се предвидят и избегнат! Все пак не говорим за земетресение.
Но ето, разтърсени сме от поредната кризисна заплаха.
Страхуваме се да вложим спестяванията си и шанса ни да рискуваме в името на по-доброто ни житие и битие намалява с рекордна бързина!
Предпочитаме да си останем на място в малкото гнездо, където чакаме с нетърпение някой да ни каже, че кризата върви към своя край. А щом някой го е казал, означава, че е истина.
Тогава отново сме готови да въоръжим сетивата и силите, които са ни останали, умело скрити и пазени за по-добри дни.
Но не след дълго ни спохожда поредното разочарование. Натъкваме се на следващата криза, може би от друг характер и естество, която отново ни прекършва и ни кара да мислим, че смисълът на живота се крие в постоянната борба за оцеляване. В осигуряването на Насъщния, с което критериите към личността, усъвършенстването и духовното развитие остават на заден план.
Дори в един момент спират да съществуват и ние нямаме потребност да се ровим в тези затънтени места на нашите души. По този начин кризата се фокусира и всяко едно моментно залитане към стойностни неща е излишно и безполезно.
Мисля, че кризата е повсеместна и в същото време строго индивидуална.
Изход винаги има, зависи как приемаме обстоятелствата и света около себе си. Всичко е въпрос на състояние на ума.
Надеждата умира последна!