Гледам другите как отчаяно се влюбват и целуват гаджетата си, аз гледам и не участвам в нищо, не смея да говоря с момиче
, камо ли да я целуна, сиг
урно ще ме хване удар само ако докосна момиче.
Може би човек трябва да се осмели малко и да отиде при любимата си половинка и да се целунат влюбено до уши. Може би ако говоря повече и съм по-отворен между хората ще се получат нещата, а може би ще се съсипя заради притеснение от другите, гледат те и си викат тоя к
'ъв е, тоя не знае да говори
. Човек веднага започва да се обвинява. Знам
, че винаги момчето търси момичето
, не обратното. Нещо в мен ми пречи да направя това
, което искам, нещо вътре дълбоко в мен. Знам
, че за да си хванеш първия път гадже
, винаги е трудно. Мисля
, че трябва да извадя това нещо от себе си и да спра да мисля, а може би съм малко малоумен отвънка, но отвътре съм друг човек, но щом пиша това
, мисля
, че доказва
, че съм наред. Има хора
, които се правят голяма работа
, но всъщност са дори по-зле от мен. Сиг
урно трябва да имам по-голямо самочувствие
, но аз не съм такъв
. Винаги ще се опитам да помагам на другите и винаги то
й ще стои по-високо от мен
, не аз, защото като не
излезеш на първо внимание
, другите винаги ще са над теб. Надяв
ам се
, че разбрахте от това писане
. Знам
, че има много грешки
, но като цяло дано няко
й разбере смисъла
. 