Философско есе

[stilli]

Здравейте, добри хора!!!
Трябва ми кратко философско есе за Понеделник на тема:
"Изтълкувайте мисълта на Мишел дьо Монтен: "Според мен Римската империя е била по-храбра, преди да бъде просветена." "

Благодаря Ви, предварително

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

„Според мен, Римската империя е
била по- храбра, преди да бъде просветена.”

Мишел дьо Монтен


Ако е вярно, че колкото по- умен е човек, колкото повече знания има, той става по- нещастен, то по- храбър е онзи, който не знае какво го очаква. По- смел е, защото още не го е заболяло, по- силен е, защото още не е търпял поражения, безстрашен е, защото не вярва в Божието наказание и не се страхува от него. Ако е вярно за човек, за група хора, то е вярно и за империя, изградена върху кръвопролития, след политически интриги и подчиняване на цели народи с военна мощ.
В пъстрото разнообразие на покорените земи и жителите им, в многобожието и етническите ритуали на местните, римските завоеватели са налагали своите вярвания и обичаи. А те били безбожни и жестоки. Римлянинът не вярвал в нищо, освен в своя водач. Те били слепи за света около тях и не осъзнавали какво всъщност правят. В началото на всяко нашествие са били важни силата и страха. Самочувствието на войниците, военачалниците и наместниците било огромно. Все пак те били част от най- голямата империя по онова време. Имали толкова много военни победи и покорени народи, които повдигали все повече и повече тяхното чувство, че са велики и непобедими, докато в един момент, сякаш започнали да осъзнават малко по малко нещата, които вършат и тяхното значение за околните и самите римляни. Властта трябвало да се удържа години наред, а живеейки в нови земи, сред местно население, с различни обичаи, вярвания и разбирания за света, римляните научавали техните знания и откривали тайните им. Използвайки чуждия опит, те прибавили всичко това към знанията натрупани до този момент. Сблъсквайки се с повече съдби, вярвания, раждания и смърт, римляните преминали на ново духовно стъпало. Новият, разширен мироглед, натрупаният опит във войните и годините далеч от дома, извеждат римляните на друго емоционално ниво. Той започва да осъзнава, че всъщност неговия живот няма смисъл. Изпълненият, единствено с ярост, злоба и сила, към други „по- низши” народи, римски живот не струвал нищо, той бил безсмислен. В него имало единствено копия, оръжия и ръце, изцапани с чужда невинна кръв. Римлянинът осъзнал, че той далеч не се е родил само, за да води войни и да бъде най- храброто, безчувствено и невежо „чудовище”. Той вече разбира, че трябва да се огледа наоколо и да намери красотата на живота, извън пределите на войните. Виждайки чуждите вярвания и начини на живот, той осъзнал колко много пропуска, губейки си времето в несъществени битки, които носели само материални облаги и нещо ново, което преди своето просветление, римлянинът не познавал – чувство за вина. Той се чувства виновен, защото разбрал колко много болка и страдание е причинил на невинните хора, а и на семейството си, откъсвайки се от него и обричайки го на мъки, страдания и притеснения. Римлянинът бавно откривал човешките вълнения и все повече проумявал каква всъщност е ролята му тук на Земята – а именно, да допринесе нещо за нея и да се наслади на живота си в рамките на допустимото, защото всеки е гост тук.
Мишел дьо Монтен изказва тезата, че Римската империя е била по- храбра преди просветлението на членовете и, преди когато животът на мнозина бил нищо, преди когато смъртта на цели полкове била само неприятна загуба, преди когато тя не се страхувала от Бог и неговото наказание, защото колкото човек е по- умен, колкото повече знае за това, което е пред него, толкова по- разумен, внимателен и предпазлив става. Тогава храбростта на неразумните, смелостта на непросветените, силата на не нараняваните, намалява и почти изчезва.
Мисля, че колкото повече вникваш в дълбочината на човешкия ум, в красотата на взаимоотношенията, в силата на вярата, колкото повече тайни разкриваш от сложния, заобикалящ ни свят, толкова „по- малък” започваш да се чувстваш, изправен пред уголемяващото се просветление.

[dani2s]

Есето изглежда добре, но за каква оценка е, защото няшият учител пък знае всичко за есетата в Нет-а ??

[vio]

тва е за 2 и мога да ти кажа защо. Моят по етика и право (щурчо ако си от 33) ми го даде да го прочета точно това есе като накрая каза че е боклук !!!! така че земи седни и си го напиши .... както аз ще направя ... а на мен тва ми трябва за петъка