А ето и още няколко хубави въпроса. Защо хората са егоисти? Защо хората са садисти? Защо хората са мазохисти? Защо хората пушат? Защо хората пият? Защо хората взимат наркотици?

Наистина ли не е очевидно? Защото хората никога не са харесвали истината. Тя е скучна, а те не искат да живеят в един сив и скучен свят. Но човека превъзхожда всички животински видове с едно едничко нещо, което го е изкачило до върха на хранителната верига. Въображението. Това е двигателят, който го е измъкнал от пещерите, накарал го е да си запали огън, да измисли колелото, ако искате...

Всичко е плод на въображението. Някой би ли искал да живее в свят лишен от смисъл? Не, разбира се! Но как ще се спасим тогава?!? Ами - лесно. Правиш се, че си добре. Правиш се и започваш да си вярваш. Слънцето грее, всички наоколо се усмихват, птичките пеят... едва ли не нирвана. И ти става приятно. Не ти пука за реалността. Не ти пука че Слънцето винаги ще грее, без значение дали го виждаш или не. Не ти пука, че всички наоколо се усмихват, понеже и те са си развихрили въображението. Не ти пука, че птичките изобщо не ги интересува дали ги чуваш или не, те просто си цирикат. Ето това е. Ние сме това, което накараме въображението ни да мислим че сме.

Звучи ви малко като научна фантастика, ама не е. Реалността, Кольо. А как това отговаря на въпросите зададени от автора на темата? Е, наистина ли не е очевидно? Въображението, Кольо, въображението... добре, ще помогна.

Льо Боф - безизвестен френски учен, посветил живота си на въпроса "Къде се намира любовта?". След 61 години търсене, той заключил, че не се намира в 45-те декара лозя във френската провинция Шампан, които на един етап от живота си той наследил. Между другото бил алкохолик.

Оставяйки настрана въпроса за местоположението на любовта, нека се запитаме "Какво е любовта? Какво решава дали ще се влюбиш в някого?". Абсолютно сигурно е, че няма нищо общо с логиката и здравият разум. С въображението, Кольо, с въображението... Странна измислица, че някой е по-интересен от останалите. Защото нещо в теб - илюзията, която си изградил покрай себе си - те е накарало да си вярваш, че този човек е нещо повече от останалите. Но нали всички крещят, че сме еднакви?!? Равенство! Всички са еднакви! Е, как тоагва този човек е различен?!? Ами, не е различен. Ти сам си избираш да вярваш, че човека отсреща е това, което си мислиш че е. И го правиш различен. Дори и да не е. Затворен кръг.

Но да продължим нататък. Трябва ли, да страдаме, че нечие въображение ни е превърнало в нещо, което всъщност не сме? Логиката тук крещи ясно и отчетливо "НЕ". Но както разбрахме, в този живот логиката и разума са две неща, които хората не харесват. Дали ще страдаш или не, зависи единствено от въображението ти. Дали ще се чувстваш добре, ако си съпричастен с болката, причинена му от собственото му въображение или няма да се чусвтваш добре. Въображението, Кольо, въображението...

ПП. Абе, кой по дяволите е Кольо?!?