Предпочитам секс със човека, когото обичам. Емоцията е различна, знаеш, че можеш да бъдеш на 100% себе си и че другият също е искрен. Познаваш тялото му, реакциите му, погледа му. Можеш да предвидиш (донякъде) до къде можете да стигнете, без да има неприятни изненади. Знаеш, че този човек ще бъде с теб и след секса, ще те прегърне, ще те целуне и ще ти каже нещо мило. Знаеш, че можеш спокойно да му кажеш какво ти е харесало и какво не...


Иначе съм правила секс и без да имам връзка. И то с ясното съзнание, че ще бъде просто секс. Нито бях пияна, нито нищо. Просто веднъж се засякохме на улицата с един от моя квартал и се разходихме малко и неусетно стигнахме до тях, той предложи да отидем да пием кафе и аз се съгласих, защото ми беше напълно ясно какво ще се случи. И нямах против, пича беше много готин и си го бях харесала много отдавна. Самият секс не беше лош, не мога да кажа, че беше страхотен, но все пак беше хубав. Страстта, с която го правехме беше невероятна, начинът по който той ме прегръщаше беше уникален... И беше хубаво. Не съм имала каквито и да е претенции към този човек, и до ден днешен мога да го нарека приятел. Но никога не съм имала по-сериозни чувства към него.

И едното и другото си имат своите предимства...