The children will suffer underneath a cold black sky
A testament to their heathen destruction
Psyclon Nine - Lamb of God

Гръм раздира
не небето
а олтара
на земята -
място, което
в безспира
на гнева се мята.

Аз стоя тих
в калта
на душите
и озъбен
в самота
алени избих
на света мечтите.

Буря трещи
не тук
не сред вас.
Отвън дете
нямо пищи
отвън пак сами
стрелки сочат час.

И за тези
които са загубили
разширявам стиха си
напуквам ритъма
оставям съсъка
на музата да ме изгаря.
(единствената ми любов)
Отхвърлям я, дори нея
най-велика от тях;
надрасквам с маркер
от артерията на Бога
на всички вас колодите
разбърквам картите
тегля една
после друга
и ги сменям
плюейки позор
в изкорменото сърце.

И докато правя това
ридая вътре,
приятелю мой.
И във вихър
от най-мрачни карти
плащ постилам
върху детето
и неговите стрелки.
Мъртво е.
Олтара е празен.
...без стрелки.
Без стрелки!

Светът кърви.
Боли.
Боли.
Боли!