
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- развод..
Аз не помня да са ми го казвали бях малка не че сега не съм де. .на 13 съм но .. не помня да са ми казвали че са разведени аз тогава незнаех понякога като питах и те ми казват че отдавна са .. и ние жиеем с майка ни..преди ходихме всяка седмица от Петък до Неделя да стойм . . после започнахме само в Петък да ходим и в Събота да се прибираме после само Петък ходехме след това един ден в седмицата но не в Петък ..после пък веднъж в Месеца ..и сега е така само аз ходя при него за няколко часа и .. не ми е мъчно за тях .. но майка ми има връзка с мъж който не е българин и го познаваме от около 5 години не говори български но .. те се ожениха тази година и така .. .извинете за този роман които написах ..
![]()
имало е периоди, в които съм искала да се разведат, други, в които не съм могла да си представя кво ще стане, ако се.. но като цяло толкова много пъти се е говорило за развод, че нищо не може да ме шокира.. в момента ми е почти се едно дали ще се разведат и без това си живеят като такива. единствено не ми се ще, щото майка ми си мисля, че ще го приеме много, много тежко.
the sky is the limit.
А мойте един път щяха да стигнат-скараха се за нещо дребно и баща ми се изнесе за месец.Тамън подготвяха делото и се събраха една вечер и аз им извиках-"Абе вие сте по-прости от децата.Да се разведете заради една изгоряла кърпа,която струва 5 лева.Ей ви ги на(сложих ги на масата)и замълчах".Те като се прихнаха да се смеят и се разбраха и не се разведоха.До ден днешен ми повтарят думите-"По-прости сте от децата"
+1Първоначално написано от fuckme
![]()
Мойте не са разведени,но не живеем заедно.Аз съм при мама![]()
Когато бях на 10 попитах мама защо не се разведат с баща ми след като нон стоп се карат и след 2 месеца вече бяха разведени. Оказа се, че са се търпяли заедно само заради мен. Не са ме питали при кой искам да оставам, кофтито беше само, че баща ми ми говореше за майка ми, че тя е виновна, че му е изневерявала и т.н., а майка ми ми говореше за баща ми, че той е виновен и че той й е изневерявал...
Адски смешна и нелепа картинка, но кво да се прави... до ден днешен не са си проговаряли, вече десетина - единадесет години. Шанс
Това поне ме е научило да мисля с главата си преди да правя каквото и да било. Особено семейство.
Моите имаха такъв период преди време. Говореха за раздяла (не развод, а временна раздяла), но добре, че не се стигна до там. Баща ми премълчаваше и криеше всичко, но майка ми споделяше с мен какво става. Този период на мен ми беше по-труден, отколкото на тях. Какъв стрес съм изживяла само аз си знам. Ако някой ден ми кажат, че ще се развеждат, не бих го приела добре. Те просто са един за друг и няма начин да си ги представя с други хора. Не бих могла и да избера при кой ще остана.
И спря да се върти за миг земята..
По принцип наще не са много единни и не вземат решенията си заедно. Всеки ме възпитава както иска, макар че повече се доверявам на майка ми. Ако се разведат едва ли ще остана в този град.. Може да се очаква, но не бих искала. Щях да се чувствам ужасно. Иска ми се да завърша поне образованието си в училище тук и после да замина някъде, отколкото още преди да съм станала на 20 г..Първоначално написано от wasch0
Наще скоро имаха период дето баща ми се беше изнесъл и не си говориха 1 седмица. Дойде ми като гръм от ясно небе. През това време и двамата ми споделяха на мен, защото брат ми е по-малък ( аз съм на 18, а той на 12). А пък аз трябваше да се държа пред брат ми, защото и на него не му беше лесно. И всъщност аз се чувствах като че ли бях възрастната и аз казвах на наще, че няма да им бъда посредник и така се събраха една вечер и си поговориха и тати се прибра. Но винаги ще съм наясно, че истинско семейство вече нямам, дори да сме под един покрив всичките...
Всичките тия разводи и караници според мен, се дължат на липса на кореспонденция между двама уж възрастни хора.
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Моите са разведени от 10 години .. Аз съм на 12, и не помня нищо .. Понякога ми е тъпо, защото искам да са заедно ноо .. Не зависи от мен .. От друга страна - Майка ми е омъжена, а баща ми смени 2 жени .. Не е толкова зле ..![]()
Всяко лято има своята история . . . < 3
Имаше един период преди около две години-те постоянно се караха,а аз като ги слушах просто...абе с две думи - седях в съседната стая и плачех.От време на време чувах нещо като "развод" и съвсем ми ставаше зле.Миналата година се роди сестра ми и от тогава почти не ги чувам да се карат,освен някой малки изключения.Иначе ако се бяха разделили просто не знам при кого щях да ида и как изобщо щях да го преживея.
Мойте са заедно повече от 20 години.Имало е моменти когато мама се караше с тати и е заминвала за 1 седмица при майка си тоест баба ми.Но това беше много одавна.Преди когато мама се караше с тати казваше,че стои тука само заради мене,обаче аз знам,че не е така.Познавам я много добре и знам,че обича баща ми,както и той нея.Близките 3-4 години са нямали сериозни скандали само спречкавания.И се радвам,че все още са си заедноА ако ми кажат,че се развеждат бих го приела много трудно,защото ги обичам и двамата страшно много...
Ми карали са се,и за развод се е говорило,но сега са в добри отношения. Но всъщност ми е все едно-сдобрени,скарани,разделени ,не ми пука толкова,защото не ги чувствам близки.
Ще ги убедя да поговорят и да се съберат.Но мисля, че няма да се стигне до тамПървоначално написано от wasch0
Или поне се надявам
![]()
Живота е рисуване без гума за триене...
МОМЧЕ СЪМ !
Беше преди 4-5 години. Така е най-добре за всички. С баща ми се виждам 2-3 пъти годишно, но чесно да кажа не ми липсва. Сигурно си има приятелка, но не знам. Аз живея с майка си, тя си има приятел чужденец, радвам се за нея и я подкрепям, защото и двете преживяхме 11 годишен ад (уж заради мене се сдържаше да не се разведе, а всъщност май по-добре е било даже мнооого по-рано), сега както си е така си е най-добре.![]()
![]()
![]()
![]()
Майка ми и баща ми са разведени , трудно преодолях това, даже за мен беше много трудно . Толкова много обичах семейството си и не знам как да възприема този факт, че наще са разведениНе помня точно как ми го казаха, но и не иска да помня , толкова много ревах тогава .. Ние бяхме много хубаво семейство, не знам изведнъж как стана, родителите ми почнаха да се карат през ден и решиха, че ще е най - добре и за мен и за тях да се разделят .. Така с майка ми си дойдохме в българия (бтв аз първо първо живеех в Италия, баща ми е италианец а майка ми българка) и аз за първи път уча в България, до преди 2 години учих в Италия. Сега всяко лято ходя при баща ми, но още не мога да го преодолея това. Но знам, че те няма повече да се съберат и да искам и да не искам трябва да свиквам. Тук с майка ми си направихме нов живот, но все пак ми липсва дома ми, приятелите ми и най- вече онова семейство, което бяхме преди
![]()
Не са разведени,но много пъти са се карали и делили.И аз като Jessie и WaterLilly искам да съм си само с мама,но няма да се справим сами с финансите,още повече,че от догодина почвам с уроците и там трябват пари.С баща ми хич не се разбирам,но няма какво да направя,майка ми си го обича,както и той нея по свой начин..
Майка ми и така нареченият ми ,,баща'' са пред развод. Живея с мама и кака при баба ми и дядо ми. Ще се развеждат, за мен е мноого по-добре, мразя безкрайните скандали, не мога да издържам. Въпреки, че със сигурност ще остана при майка ще ми е мъчно за баща ми, защото си е моя тати. Откакто се помня в нашето семейство има огромни скандали, ежедневни, но аз бях малка. Сега се разделиха. Баща ми съсипа майка ми, както и мен с двете ми сестри, но все пак си го обичам...![]()
Не искам и да си помислям да попадам в такава ситуация...не мисля, че бих го понесла леко...
![]()
Бях на 7 години. Нормално е да го приема леко и дори да не осъзная за какво става въпрос. Както и да е, след 9 години все още ги обичам и двамата.
Nobody breaks my heart.
Не оставяй някой безумно тъп човек,
който няма представа колко е часът,
да те убеди в противното."
Ever notice how 'What the hell' is always the right answer?