Здравейте,
Някой от вас преживял ли е загубата на родител и как се справяте бе хора, как живеете?
Татенцето ми си отиде във вторник, само на 49 години и аз все още не мога да повярвам, все още си го търся за да го питам дали ми е пипал ключовете и дали може да ми оправи часовника, щото ми е широк.
От както почина не съм излизала от стаята си, на погребението отидох... мислех, че още повече ще се депресирам като го видя... но не това стана, по-скоро ми се стори, че спинка и че си е пак сред нас.
Времето минава, а аз не вярвам. Ходих на гробищата сутринта и сякаш не е той там.
От друга страна умирам от страх - само скачам на всеки шум, само се стряскам, не спя вечер, внушавам си че някой ми дава знаци.
Като го целунах в ковчега по челото и то беше... ледено... сякаш целуваш желязо... сигурно защото мислех че спи и че ще си е топличък
От тогава като ми стане студено и ме духне вятър, сякаш мъртвец ме прегръща.
Споделете ако сте преживели подобно нещо, как се държите?