Аз съм на 16 и половина(почти 17) ,а М. е с 1 година по-голям от мен.

Нещата между нас...преди бяха много сложни,но много силни,а сега ...и края също беше сложен.Дори и когато гледам другите момчета просто не мога да намеря някой,който да ми отива повече от него...Не мога да си позволя да кажа,че още го обичам,защото любовта ми към него беше най-болезненото нещо.В доста неща си бяхме първи един на друг...имали сме много мигове заедно,но той ме предаде най-неочаквано за мен точно когато имах най-голяма нужда от помощ.Искам да съм силна!
Тъй като се познаваме от много години той винаги ме беше харесвал,а сега сигурно съм се превърнала за него в поредната бивша...Не знам дали се залъгвам,че успявам без него и че не ми трябва при толкова голямата болка едно време...
А с новото момче...ами той е с 2 години по-голям и е свестен.Може би това,което ми подхожда(сравнително кротък,учи си уроците,известен в училище...чаровник и т.н.),но не го усещам достатъчно.Вероятно ми е рано?От няколко дена сме само на смси,защото покрай ученето(матурите) няма как да седне...ах ...как се получава,че точно в такива моменти имам нужда от някой. Как да му дам шанс?...като дърво съм всеки път,когато излизаме и не мога да си избия М. от главата.Но не искам да го потърся,защото знам,че ще се унижа и няма да излезе нищо хубаво.