Споко, аз съм същата. Все едно чета свое писание в поста ти
Попринцип истинско приятелство съществува, но явно не попадаме но точните и подходящи хора за него... До сега всеки, за който съм си мислела, че ми е много добър и истински приятел, рано или късно ме е предавал по някакъв начин... или може би аз съм прекалено дребнава и емоционална и приемам всичко за предателство... Има едно момче, с което се познаваме от деца - заедно сме израсли, и само за него смея да твърдя, че ми е истински приятел. И все пак не сме чааак толкова близки, че да му споделям абсолютно всичко. Някои неща - да, но тези по-личните си ги запазвам за себе си.

Ще срещнеш истинска приятелка - може би просто не е дошло времето още. Приемай всичките тези несполучливи приятелства като неща, от които трябва да си изведеш поука и занапред не допускай грешки, които вече си правила