Аз пък нямам истински приятелки! Имам истински приятел, който е с 1 година по-малък от мене. Не се виждаме често, но мога на него да споделя някои неща, с които другите не мога.

Точно когато си мислия, че някой ми е истински приятел, той се оказва , че не е. Това е една от причните да не ми се ходи на даскало. Не ги разбирам другите. Дружат с някой и после говорят лошо за него. Баси! Понякога си мисля, че сички ме мразят. Мисля, че вече реших с кой да дружа.

И хора! Един съвет от личен опит: повечето дет са популярни из класа и са мислят за голямата работа, са едни от най-лошите приятели. Не се притеснявайте да дружите с някой който/която не е толкова контактен/а.

Истинските приятели се намират толкова трудно, че почти ги няма. После това няма да е от голямо значение, защото вече ще се разделите (може би), ще тръгнете на работа и ще имате семейство. Важно е сега, само да си намерите някои приятели, където да можете да им вярвате!