Реформи в образователната система?

[WaterLilly]

Казах, че трябва да се махнат, не защото не ми харесват като предмети (физическото не го харесвам, но това е съвсем отделен въпрос и няма общо). По музика винаги съм се справяла, по изобразително също, даже ми беше приятно като час. И все пак беше ненужно и натоварващо. Факт. Вместо да имам 6 часа в 3 дни от седмицата и да си ходя малко по-рано, трябваше да търпя и тия запълващи време часове. Поне вече ги нямам, доволна съм.

[OtherSide]

Това с избирането на предметите би било още по-пагубно за и без това не особено блестящата българска образователна система, защото учениците (дори големите) масово са професилнално-неориентирани и не биха могли обективно да си изберат предмет, в област блиска до който биха искали да се специализират.
Аз имам малко по-различно мнение и то е, че проблемът са хората. И от двете страни. Става дума както за даскалите, така и за учениците. Истерични некадърници масово стават учители, защото свестните хора, които имат качества за добри преподавастели, избират други области по надявам се известни за всеки причини. Просто няма стимул и смисъл да станеш учител в България днес. Условията са мизерни, учениците в повечето случаи идиоти, заплатите нищожни. Решение аз виждам единствено в огромно увеличение на учителските заплати, защото българският народ е страшно меркантилен и ако не харесват тази работа, повечето хора биха се навили заради парите (ако учителството стане по-високоплатена работа, но с това трябва да се вдигне летвата и за ставащите учители естествено).
А учениците не са чак толкова проблем на образователната система, колкото на обществото и родителите, които не са си свършили работата, защото ако на някой гамен му липсват първите седем години и най-добрият учител не би могъл да го вкара в релси.

[Lucho]

А относно някои изказвания за максимум 6 часа всеки ден, според мен пък не е проблем учениците да имат всеки ден по 7 часа.

Не е така. Точно тези тежки 7 часа са проблем. Наред с тях са Изобразителното изкуство, Музиката и Физическото възпитание. Мнението ми за Музиката и Изобразителното изкуство е те да бъдат изучавани ДО 7 клас ! Физкултурата може да бъде направена по веднъж седмично и да бъде под формата на разтоварващ час без въвеждането на оценка по предмета, т.е. спорт по избор от страна на учениците и отпадане на нормативите.

А сега за 7-те часа. В Англия например, хората започват училище в 09:00 сутринта и приключват в 15:00. Часовете им не са равномерни - т.е. едни часове са с дължина 40 минути, други са с дължина 60 минути (просто като пример). Държа да подчертая, в Англия учебният ден е до 15:00 ч., като след приключването му всички са абсолютно свободни - нямат домашна работа, понеже в самата програма в учебното време е залегнало написването и в училище и при въпроси - консултация с учителя в момента. След това денят им е свободен. Как стоят нещата у нас - ставане по нощите в 06:20, 06:00, 05:30 за първа смяна в зависимост от отдалечеността на училището. Накрая - приключване в 13:15 / 13:30, а трябва и да отделиш 3 - 4 часа за учене. Втората Ни смяна далеч не е по-добра - започване в 13:30 изключително недомислено време по средата на деня и привършване по нощите - в 19:20 / 19:30...прибирането става по нощите. Следва и учене - а време отново няма. След 7 клас ученикът трябва да следва профила си - хуманитарен и/или природо-математичен и да изучава съответните дисциплини, като всяка година да има все повече и повече часове по профилираният предмет. След 10 клас напълно отпадане на НЕпрофилираните предмети или свеждане часовете и теорията до минимум - 1 час на седмица. Когато си с профил Физика не е нужно да имаш 5 часа БЕЛ седмично, трябва да имаш само 1 за да работиш безпрепятствено по профилирания предмет. В момента заедно с профилирания предмет, растат и останалите часове по другите предмети - става непосилно за учене.

Някой по-нагоре написаха, че трябва в ученика да се "вроди" любов към училището и то да му е интересно. А как това ще стане, след като основният принцип в българската система е бележкарският "принцип", за който вината е 60% в учителите и 40% в родителите, които бленуват детето им да получи така желаната "шестица" и ги превръщат в бележкари. Това е проблема на системата - някаква цифра кара всички да се стремят към нея, въпреки, че ученикът може да има нужните знания, но, за съжаление, не е назубрил някакво тъпо определение, например. И ценностната ни система също е на ниско ниво, но това е коментар по друга тема, няма да се отклонявам.

@OtherSide с половината от поста ти съм съгласен. Но не всичко е за пари. Именно, ако пак им се вдигнат и без това високите заплати, кадърните пак няма да станат учители, просто връзките ще са още по-дебели и добре подПлатени. Една заплата трябва да се формира на база уменията на даден преподавател - т.е. на всеки 3 месеца или 6 месеца всеки се явява на писмен изпит по своя предмет - въз основа на знанията му - и парите му.

[semantics]

Отговарям кратко, без да съм чел предните мнения, без да имам нерви да пиша дълъг пост с обяснения за всичко и без да очаквам особени реакции. Просто темата ми е болна и не мога да не взема отношение, но съм много уморен и не мисля, че кой знае каква смислена дискусия може да се случи тук... Знам, че всеки разбира от всичко, ама... нали...

Граж-дан-ско о-бра-зо-ва-ни-е! Това му е майката. Това не е поредният час за тормоз в училище, както дори премного учители смятат, а начин на възприемане на образователния процес, в чийто център трябва да стои един личностно ориентиран подход. В добавка, ученето чрез преживяване в момента се използва в 0,01% от учебната практика, което е, меко казано, недостатъчно.

Но това е само ядрото на промяната. За да се случи тя, е нужно да се мобилизират огромни финансови и още повече - човешки ресурси, да се планира внимателно и търпеливо, да се изследват потребностите на обществото и пр. сложности. Все сложности, които държавата в момента не е способна, а вероятно и не желае да извърши, точно защото образованието далеч не е неин приоритет.

[assd]

оти да се реформира, училището е добро средище да срещнеш пропадняци и тарикати.
аз като си спомним, че първата далавера я измислих още в 8 клас - продавах менте бележки, медицински и всичко що можеше да се фалшифицира. по цял ден кафета да шитнем някой кочан, после матрицата да цъкаме и накрая бири след обяд до към 5-6 в седмоцикленици... е тва беше живота.. .рекорда 2 седмици наведнъж без да одим на даскало с неква полусмъртоносна болест в бележката 300 отсъствия по едно време и ме изпъдиха да разширявам бизнеса по други школа
системата е много добра! да не се реформира викам аз

аа па за висшето - лудница, унсс като задочно го изкарах и без спорта цели две години щото имах астма, ако не беше училището щех да се потим там да им бегам

[yakuza_]

.

Когато ми е било времето за училище съм ходил. Ако питаш мен трябва и азбуката да я променим като се махнат някои букви.

[Briseis]

Отговарям кратко, без да съм чел предните мнения, без да имам нерви да пиша дълъг пост с обяснения за всичко и без да очаквам особени реакции. Просто темата ми е болна и не мога да не взема отношение, но съм много уморен и не мисля, че кой знае каква смислена дискусия може да се случи тук... Знам, че всеки разбира от всичко, ама... нали...

Граж-дан-ско о-бра-зо-ва-ни-е! Това му е майката. Това не е поредният час за тормоз в училище, както дори премного учители смятат, а начин на възприемане на образователния процес, в чийто център трябва да стои един личностно ориентиран подход. В добавка, ученето чрез преживяване в момента се използва в 0,01% от учебната практика, което е, меко казано, недостатъчно.

Но това е само ядрото на промяната. За да се случи тя, е нужно да се мобилизират огромни финансови и още повече - човешки ресурси, да се планира внимателно и търпеливо, да се изследват потребностите на обществото и пр. сложности. Все сложности, които държавата в момента не е способна, а вероятно и не желае да извърши, точно защото образованието далеч не е неин приоритет.

аз съм ти казвала
методите на неформалното образование да навлязат във формалното. най-добрият начин за формиране на гражданско самосъзнание.

[Serseri91]

Аз предлагам да премахнем образованието, а училищата да ги превърнем в кафенета.Това ще увеличи интереса към училището най - малко с 50 %.

[semantics]

аз съм ти казвала
методите на неформалното образование да навлязат във формалното. най-добрият начин за формиране на гражданско самосъзнание.

Горе-долу за едно и също говорим, но според мен тънкостта в случая е в това, че цялостната методология (ако може да се говори за такава, и философия, съответно) на неформалното образование навлезе във формалното, първото би изгубило и смисъла, и съществуването си въобще. А това не е добре, защото (поне в моята глава) призванието на неформалното образование е да запълва пропуските и/или да надгражда нивото на формалното и това трябва да си остане така, което пък не би било възможно, ако двете се унифицират на което и да е ниво от тяхната теория и практика. Или пък работата в 90 минутни блокове - би било супер, но нали разбираш за какво провлачване на учебния материал би ставало дума. За да се учи в такава форма, трябва И да се намали учебното съдържание, И да се увеличи учебната година... И всичко това е наистина много сложно.

Образователната система е тромаво туловище, една от най-трудно променимите във всяка държава. Това е така, защото училището е призвано да запазва някои свои консервативни функции, а когато това се добави към липсата на всякакъв ресурс и най-вече към липса на воля за реформа... Сещате се.

Бих казал по-скоро, че формалното образование, особено у нас, има много какво да научи от неформалното и да адаптира множество изпробвани и отлично работещи технологии и методи, но то (формалното) трябва никога да не губи основните си цели и основни елементи на практиката, които са различни от тези на неформалното.
И дори да не съм прав за това, помисли наистина подобна реформа какво би коствала. Например, би било страхотно, ако може в училище да се работи на групи от по 12 човека, но нали знаеш за какъв човешки ресурс от специалисти би ставало дума тогава - и много повече учители, и с малко по-различен ценз. Да не говорим за други ресурси, чието планиране и мобилизация би било направо историческо.

[semantics]

а, и според мен оценките в училище не трябва да има никаква тежест за влизане в университети, за да се ограничи бележкарството.

Съгласен съм за нуждата от подобно нещо, но не чрез премахване тежестта на оценките. Голяма част от проблема се състои в това, че самия начин на задаване на оценките има много голямо отражение върху социалния живот на ученика, пряко такова, искам да кажа. Т.е., получавайки оценка "Отличен" или "Слаб" това направо си значи "отличен ученик/човек" и "слаб ученик/човек", което е стигматизиращо и направо вредно. Като резултат, когато някой се бори за оценка, той всъщност се бори за придобиване на нещо съвсем конкретно в своето си социално обкръжение, а не за добиване на знания. Един иска да е отличник за пред родителите си и/или учителя, друг иска да е слаб, за да изглежда лош и непримирим пред класа си. Това, разбира се, не се случва на изцяло съзнателно ниво или поне не и в повечето случаи.

Нужна е точкова или процентна система на оценяване и никога няма да спра да го повтарям. Англоезичното образование може на моменти яко да издиша, но при тях оценките са или само с A, B, C, D, E, F, или в точки.

В същия смисъл, говорейки за оценяване, нужни са повече тестови форми на изпитване, вместо писане на текстове (когато това е възможно).
Въобще, в доста отношения още си влачим някои тертипи на руската педагогика, които отдавна се знае, че не са работещи, но нейсе...

А, нещо друго се сещам, което винаги ме е изумявало. То е на чисто теоретично ниво, но отражението му в практиката е потресаващо.
Само в нашата (като остатък от руската) педагогика съществува разграничение между възпитание, образование и обучение. В англоезичната педагогика има само една дума - education, и тази разлика е всъщност критична. Защото, в нашия случай разграничението е следното: възпитание е цялостното изграждане на личността в социален, интелектуален, духовен, че и физически план; образованието е придобиването на системи от ценности и усвояване на компетентности; а обучението е тесния учебен процес на взаимодействие между дадени субекти, при който единствено летят знания свише от едната в другата посока, но нищо повече. Т.е., учителите един ден ни обучават и ни наливат знания, а друг ден ни възпитават чрез примера си и разбиранията си. Като резултат, аз мога да ти говоря каквото и както си искам, но ти само ще добиваш знанията, без да се влияеш от поведението ми. Затова е ок да изпушим по една цигарка заедно, но в час става дума за знания и нищо повече.
Не знам дали разбирате колко безумно е това.

И така, проблемите не са само в сегашната практика, някои неща си ги влачим и на теоретично ниво от години и те са натрупвали негативни резултати в обществото още от много отдавна.

EDIT: Прощавайте за дабъл постинга.

[yakuza_]

.

В университета е малко по - различно, едните даскали си преподават по начин лесен за разбиране, без да ти пълнят главата с някакви си техни термини, а другите си мислят, че като са професори са лапали патката на президента едва ли не. Миналата година даскала ни по информатика беше на поне 65-70 години, упорито вярваше в "windos" "godzila firefox" и още някои термини, че като ги произнасяше на англ., сцепваше от смях целия поток. Че такива даскали дето си мислят, че техния предмет е най - важен, излишно ти пълнят главата с глупости, им е време за пенсия.