Цитирай Първоначално написано от LizZz
Понеже в обикновения клас нивото на различните ученици е различно и учителите са опитват да постигнат едно усредняване на сложността за да улеснят по-неспособните. Но по този начин по-способните губят възможността да се развиват допълнително и постепенно общото ниво на знание спада. С тази подредба се избягва този проблем, както и е възможно (не 100%, дори е и под 70-тина%) да се увеличи мотивацията на учениците за добиване на повече опит и прочие.
Много внимавай с това -- нож с две остриета е. Уча в училище, в което съществува такова разделение: който иска се явява на изпит след 8-ми клас по немски език и първите 50 влизат в две специални паралелки. В една от тези паралелки съм. Нивото наистина е изключително високо, на едно място е събран огромен мозъчен капацитет, но конкуренцията е убийствена. Амбицията дотолкова се е изродила, че не съществува такова нещо като задружност или солидарност -- случвало се е имейли с важни информации за предстоящи контролни да изчезват от общия имейл на класа, само и само останалите да не разберат за какво иде реч и да се представят по-зле на контролното. Видяла съм какво ли не -- ревящи за оценки; учещи по купони и екскурзии за предстоящи контролни; лъжещи учителите в очите, само и само да им се повиши оценката с една точка; наскоро един съученик ме попита учудено как имам време да чета книги и да седя на компютъра -- той учел сутрин и вечер и пак не му стигало времето... Плашещо е. Отделно, че съществуването на такова разделение в самото училище малко или много настройва останалите паралелки срещу нас, заради всеобщото мнение ( лансирано най-вече от учителите ), че ние сме 'умните', а те не толкова.

Не е чак толкова отвратително, колкото изглежда, разбира се -- почти всичките ми приятели са си в нормалните паралелки и конкретно към себе си абсолютно никога не съм усетила отрицателно отношение заради паралелката, в която съм. Зависи си от човека, но всяко едно разделение неминуемо насажда неприязън и предразсъдъци.

Не съм достатъчно компетентна, че да давам мнение за цялостно преструктуриране и реформиране на съществуващата система, но си мисля, че не толкова структурата на образованието ни се нуждае от промяна, колкото самото преподаване на материята. Има твърде много академичност и твърде малко креативност. В часовете, които имам при немски учители, непрекъснато се правят групови проекти, презентации, дискусии, разиграват се театрални сцени с цел по-доброто усвояване на материала ( дори по биология сме парвили подобно нещо! ) и тн., докато българските учители са свикнали да седят на катедрата и да говорят нещо, при това толкова монотонно и еднообразно, че единстевното, което мога да правя, е да си съставям списък с възможните начини да се самоубия в класната стая. Освен това би трябвало учениците да бъдат допълнително мотивирани да учат -- чрез активно участие в международни програми,например, или пък да се въведе възможността от учулище да държиш езикови изпити за сертификат безплатно ( тип TOEFL, CAE, IELTS и тн. ), или поне да получаваш някакъв сертификат, че си учил въпросния език еди-колкото-си време, който да има тежест при кандидатстване за университет или работа.
Предложенията ми са с практическа, а не структурна насоченост, защото си мисля, че е по-лесно да се започне от тях, пък после да се хвърляме към големите планове за профилирани часове, ЗИП-ове и тем подобни, от които е спорно дали въобще има нужда (: