Отговарям кратко, без да съм чел предните мнения, без да имам нерви да пиша дълъг пост с обяснения за всичко и без да очаквам особени реакции. Просто темата ми е болна и не мога да не взема отношение, но съм много уморен и не мисля, че кой знае каква смислена дискусия може да се случи тук... Знам, че всеки разбира от всичко, ама... нали...

Граж-дан-ско о-бра-зо-ва-ни-е! Това му е майката. Това не е поредният час за тормоз в училище, както дори премного учители смятат, а начин на възприемане на образователния процес, в чийто център трябва да стои един личностно ориентиран подход. В добавка, ученето чрез преживяване в момента се използва в 0,01% от учебната практика, което е, меко казано, недостатъчно.

Но това е само ядрото на промяната. За да се случи тя, е нужно да се мобилизират огромни финансови и още повече - човешки ресурси, да се планира внимателно и търпеливо, да се изследват потребностите на обществото и пр. сложности. Все сложности, които държавата в момента не е способна, а вероятно и не желае да извърши, точно защото образованието далеч не е неин приоритет.