Цитирай Първоначално написано от Briseis
аз съм ти казвала
методите на неформалното образование да навлязат във формалното. най-добрият начин за формиране на гражданско самосъзнание.
Горе-долу за едно и също говорим, но според мен тънкостта в случая е в това, че цялостната методология (ако може да се говори за такава, и философия, съответно) на неформалното образование навлезе във формалното, първото би изгубило и смисъла, и съществуването си въобще. А това не е добре, защото (поне в моята глава) призванието на неформалното образование е да запълва пропуските и/или да надгражда нивото на формалното и това трябва да си остане така, което пък не би било възможно, ако двете се унифицират на което и да е ниво от тяхната теория и практика. Или пък работата в 90 минутни блокове - би било супер, но нали разбираш за какво провлачване на учебния материал би ставало дума. За да се учи в такава форма, трябва И да се намали учебното съдържание, И да се увеличи учебната година... И всичко това е наистина много сложно.

Образователната система е тромаво туловище, една от най-трудно променимите във всяка държава. Това е така, защото училището е призвано да запазва някои свои консервативни функции, а когато това се добави към липсата на всякакъв ресурс и най-вече към липса на воля за реформа... Сещате се.

Бих казал по-скоро, че формалното образование, особено у нас, има много какво да научи от неформалното и да адаптира множество изпробвани и отлично работещи технологии и методи, но то (формалното) трябва никога да не губи основните си цели и основни елементи на практиката, които са различни от тези на неформалното.
И дори да не съм прав за това, помисли наистина подобна реформа какво би коствала. Например, би било страхотно, ако може в училище да се работи на групи от по 12 човека, но нали знаеш за какъв човешки ресурс от специалисти би ставало дума тогава - и много повече учители, и с малко по-различен ценз. Да не говорим за други ресурси, чието планиране и мобилизация би било направо историческо.