Цитирай Първоначално написано от Deadlock
а, и според мен оценките в училище не трябва да има никаква тежест за влизане в университети, за да се ограничи бележкарството.
Съгласен съм за нуждата от подобно нещо, но не чрез премахване тежестта на оценките. Голяма част от проблема се състои в това, че самия начин на задаване на оценките има много голямо отражение върху социалния живот на ученика, пряко такова, искам да кажа. Т.е., получавайки оценка "Отличен" или "Слаб" това направо си значи "отличен ученик/човек" и "слаб ученик/човек", което е стигматизиращо и направо вредно. Като резултат, когато някой се бори за оценка, той всъщност се бори за придобиване на нещо съвсем конкретно в своето си социално обкръжение, а не за добиване на знания. Един иска да е отличник за пред родителите си и/или учителя, друг иска да е слаб, за да изглежда лош и непримирим пред класа си. Това, разбира се, не се случва на изцяло съзнателно ниво или поне не и в повечето случаи.

Нужна е точкова или процентна система на оценяване и никога няма да спра да го повтарям. Англоезичното образование може на моменти яко да издиша, но при тях оценките са или само с A, B, C, D, E, F, или в точки.

В същия смисъл, говорейки за оценяване, нужни са повече тестови форми на изпитване, вместо писане на текстове (когато това е възможно).
Въобще, в доста отношения още си влачим някои тертипи на руската педагогика, които отдавна се знае, че не са работещи, но нейсе...

А, нещо друго се сещам, което винаги ме е изумявало. То е на чисто теоретично ниво, но отражението му в практиката е потресаващо.
Само в нашата (като остатък от руската) педагогика съществува разграничение между възпитание, образование и обучение. В англоезичната педагогика има само една дума - education, и тази разлика е всъщност критична. Защото, в нашия случай разграничението е следното: възпитание е цялостното изграждане на личността в социален, интелектуален, духовен, че и физически план; образованието е придобиването на системи от ценности и усвояване на компетентности; а обучението е тесния учебен процес на взаимодействие между дадени субекти, при който единствено летят знания свише от едната в другата посока, но нищо повече. Т.е., учителите един ден ни обучават и ни наливат знания, а друг ден ни възпитават чрез примера си и разбиранията си. Като резултат, аз мога да ти говоря каквото и както си искам, но ти само ще добиваш знанията, без да се влияеш от поведението ми. Затова е ок да изпушим по една цигарка заедно, но в час става дума за знания и нищо повече.
Не знам дали разбирате колко безумно е това.

И така, проблемите не са само в сегашната практика, някои неща си ги влачим и на теоретично ниво от години и те са натрупвали негативни резултати в обществото още от много отдавна.

EDIT: Прощавайте за дабъл постинга.