Спомен

[SolemnityOfDeath]

Понякога се сещам
- и мисля
без нещо да измисля
за нещата,
които всъщност нямахме.
Може би с право.

Понякога,
но само понякога
- усещам
че мислите полегато
вървят в русло
на тонове стакато.
Може би
отново с право.

Но преди
преди ги спирах
както и сега,
предполагам.
Виждам все
как другите
гледат своето там
но от моето няма смисъл
колкото и да съм изписал.

И уморен гледам
това, което те,
другите
вдишвали са тихо
с миниатюрни частици.
И лишавам се от плам
и рисувам,
макар да не мога
- рисувам най-отчаяни скици.


Виж, понякога,
знам, дишам сенки
и ги избълвам отчаян
за да се намеря в света.
За всичко,
което никога нямахме -
прости ми
прости ми, призрак
и загърни сън в съня.

[DREAM95]

много дълго бе ...

[Sham]

^o.O не те мисля с Омир тази година...

Виж, понякога,
знам, дишам сенки
и ги избълвам отчаян
за да се намеря в света.

мхм, прецизно точно описание на творчеството ти

[SolemnityOfDeath]

Мда, най-ценното от специално тази творба е мисля. И точно като себевъзприятие ;р

[p3tinc3t0]

хубаво е

[Taam]

Първият път когато го четох почти не ми хареса.Може би само защото си е твое и съм привикнала към харесване. Ама малко вероятно.

Сега почти не мога да се откъсна от него.
Даже както си вървя без конкретна мисъл, се сещам и се опитвам да си го спомня цялото.Мда. (:

[SolemnityOfDeath]