само споделям.. на когото му се чете нека го прочете и ме посъветва ..това е едно от най-трудните неща в живота на човек.. мислех си,че аз няма да премина през това..но явно съм грешала.. та историята ми започва преди 6 години някъде.та и аз имам своята най-добра приятелка,с която като всички момичета се заклехме,че никога няма да се разделим,да се лъжем.. та така вече 6 години естествено и ние имаме своите периоди на караници и сдобрявания,но единствения по-сериозен проблем дойде едва преди месец.учим в различни училища,но намираме време една за друга.съчетавахме всичко.защо говоря в минало време и аз не знам.та така.проблемът идва оттам,че тя започна да излиза с приятелка от класа си.разбирах я.когато искаше излизаше с нея...междувременно излизаше с мен.мислих си,че е нормално докато един ден не се усетих..започна все по-често да ме пренебрегва.оговорили сме се да излезем и буквално преди 2 минути като отида да я викам тя ми съобщава,че ще излиза с нея.страдах вътрешно без да и казвам,че не го считам за нормално и за истинско приятелство.междувременно останалите неща продължаваха да са си същите-споделяхме си и т.н...но един ден излиза с мен,а после 3 дена с нея.. както и да е сдобрихме се.сега се започна отначало.абсолютно същото нещо..понеже зимата аз не излизам много,но лятото сме неразделни..та тя ми каза:е събота бях с теб..толкова мило..не надменно..казах й:ние се виждаме само събота и неделя,понякога и през седмицата.не може ли днес (неделя) да излезеш с мен..по цял ден и по цяла седмица си с нея.. а тя замълча.. в същия момент много мисли и въпроси дойдоха в главата ми..едната мисъл от които беше:Когато каже,че ще излиза с мен може да отмени уговорката ни,а когато се уговори с нея мен ме отписва.Продължава да ми помага,да,но как да се чувствам аз?другите ме питат къде е а аз като кажа с Е (момичето) е те ми казват пак ли и аз мълча..та се чудя поредното препятствие или края е това.. ?