Имам си приятел от скоро,който сега е 12 клас(аз съм 10 клас).Много съм притеснителна отностно нови запознанства,а да не говорим да се срещна с неговите приятели и родители...Много ми е приятно с него и виждам,че нещата стават сериозни и могат да бъдат по-дълготрайни,но знам,че ако се задържим достатъчно дълго ще поиска да присъствам на бала му(било като дама или като гостенка).Знам,че звучи нелепо,обаче всеки път като се сетя за това и започвам много да се притеснявам.Честно казано ми се иска да не се запознанвам никога с родителите и притятелите му заради това,че съм много стеснителна.Казвам си"абе то не се знае дали ще издържим до тогава,не трябва да си правя планове" но понякога продължително си мисля точно за това.Доста е нескопосано от моя страна и преди не бях чак толкова зле в тая насока,ноо...преди него бях с друго момче и там се случиха разни неща,които ме накараха да се затворя в себе си и много да страдам.Знам,че трябва да дам шанс на приятеля ми и се опитвам до колкото мога,обаче днес се замислих отново за този бал...Предполагам,че ако се задържим достатъчно аз ще трябва да се запозная с хората около него ии...когато му дойде времето на Големия ден няма да се притеснявам толкова за това какво ще си кажат близките му за мен.Всъщност точно от това се притеснявам(и винаги съм се притеснявала)-какво ще си помислят,дали ще ме удобрят...какво впечатление ще направя и т.н. Това много ми пречи и следователно пречи и на връзката ни.
Онзи ден му казах,за това а той отвърна,че ако още сме заедно няма начин да не присъствам...Е да,нормално е да присъствам,но ...толкова ме е срам,че не знам как ще се справя.
Вие изпитвали ли сте такива гадни чувства?Иии...когато бяхте поканени на бала на приятеля си какво стана?А при първата среща с родителите и приятелите му???