- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- И все пак се забравя..
Здравейте! Пиша ви, за да ви разкажа, че дори, когато сте имали дълга връзка нейния край не винаги е най-страшното нещо на света. Нека ви разкажа защо, но недейте всички мъже да се обиждате. Имах приятел близо 2 години, който винаги ми вгорчаваше живота с най-различни обиди,намеци,унижение и много малко хубави емоции.. но въпреки това аз търпях всичко.. прощавах всичко и се оказа,че сама си бях виновна, за да ми го причинява.. и дойде момента, в който му казах край.. и се почна търсенето изведнъж почна да му пука за мен.. Но аз бях повече от категорична и до ден днешен не се занимавам вече с него.. не знам.. повече от безразличен ми е.. Но знаете ли какво.. според мен не трябва да си мислите,че когато вашия приятел или приятелка ви унижава или нагрубява е нещо нормално и се прощава.. недейте така не знаете колко грешите.Казвам ви всичко това, за да ви покажа,че когато нещо не ви допада просто не се занимавайте с безкрайните извинения или нещо от сорта.. Както са казали хора много по-умни от мен.. :"По-добре край с ужас, отколкото ужас без край!" ... Успех!
Idwa den i wsichko se wrushta!