Излезнахме тази вечер, разхождахме се доста, седнахме на 1 пейка в парка, и започнахме да играем един вид на "Искрено и лично" в смисал, тя пита аз отговарям , и обратното. Пита ме въпроси като
>"Как преценяваш, дали си харесал 1 момиче",
>"Колко пъти трябва да излезнеш с едно момиче, за да я опознаеш, за да ходите",
>"Би ли спрял да излизаш с момиче, ако родителите ти не я харесват",
>" Коя е идеалното момиче за теб?",
>"Ревнив ли си" и др(не си спомням точно ) ....
Аз я питах различни неща. Питах я "Ти мен само като приятел ли ме приемаш, или като нещо повече от приятел" Тя или не разбра въпроса, или искаше да се измъкне, и ми каза "Не те познавам много добре, за да си ми приятел" и аз викам "тоест"? тя каза" Тоест си другото"....

Разхождахме се още, изпратих я, и като стигнахме до тях поговорихме си пред тях, казах "айде, аз ще си тръгвам" тя каза " Дай гуш", и ме прегърна

Единственото за което съжалявам е че мислех да и кажа "Виж **** аз наистина много те харесвам, чудех се дали испитваш същото към мен?", Но не събрах достатъчно смелост, и неможах...