Как възприемате такова държание

[EJIu]

Здравейте
странични хора сте и не сте предубедени и (надявам се) ще си кажете каквото точно мислите.
ето каква е ситуацията... повечето ми познати, като по-голяма част от момичетата, но също и момчета смятат, че ми има нещо и не съм наред В смисъл, държа се с непознати хора, точно както и с най-близките ми приятели. Под непознати нямам предвид като душевно болна да ги спирам по улицата и да им говоря , а да кажем се съберем компания и измежду хората има такива, които не познавам или вървя с някого по улицата и той/тя срещне нейн/а познат/а и почват да си говорят и аз също почвам да говоря с него/нея все едно се познаваме от 10 години. Някои момичета си мислят, че задявам приятелите им, други си мислят, че съм някаква лека или и аз не знам. Говоря си свободно ей така - глупости, каквото ми хрумне, смея се. Естествено, не го правя нарочно, така ме кара - става несъзнателно, в името на добрите взаимоотношения или да покажа, че не съм някаква гадна или надута, а мога да водя диалог със всеки. Примерно преди няколко дни с една приятелка се мотахме из града и тя искаше да минем през някаква комп. зала да вземе някакви неща от нейн познат, та тази зала беше квартална и забутана и в нея се събират хората на седянка, да кажем отрепките на града - да пият, пафкат, на лаф мохабет с 2 думи - хора, с които обикновено няма какво да си кажеш и тя ми каза "ако искаш чакай тука", но аз какво да правя отвън на студа и влязох - някакво задимено помещение с 10тина човека и всички гледат някакво много странно, защото те не ме познават, а и аз само съм ги виждала 2-3 пъти из града и докато я чакам, за да не изглеждам тъпо да стоя на една страна като ощипана лелка, и за да се впиша в обстановката, казах им здрасти, попитах дали мога да седна до тях, поисках си цигара, огънче, разпитвах ги какво правят ала-бала благодарих, как са, какво правят, извиних се, че така изнедиделица ги прекъснах и им се втасах.. предразположих ги и така се завърза разговор питаха ме за приятелката ми какво прави, защо минаваме, идвала ли съм друг път, запознахме се, приказвахме си.. и си говорехме все едно се познаваме от много време. Имам чувството, че като съм по-отворена, хората повече споделят и по-бързо като цяло минава тоя период на "адаптация" един към друг - какво харесва, какво не - направо прескачам това и си говорим за всекидневни неща.

Не знам - хората, приятелите ми, не го възприемат като нормално това. Естествено, преценявам на момента човека дали ще може да си полафим, защото не всички са така отворени. И тъй като си познавам породата, знам, че повечето момичета са злобни и блабла и не си говоря така свободно с тях. Но не мога да си обясня, постоянно ме терзаят тия мисли на мен ли ми има нещо. :O

Изкажете някакво мнение... не става дума за любов, ама раздела за училище не ме изкефи

[BladeDancer]

В това което правиш няма нищо лошо. Даже искам да имам такъв приятел по-отворен да се компенсираме малко, че аз съм много срамежлив и трудно се давам на непознати .. Не виждам нищо лошо а пък приятелите ти ако един ден заради това ти направят проблем само могат да загубят. Така че споко наред си!

[EJIu]

Мхм... други мнения? Много би ми било интересно И момчета, И момичета да заявят позиция

[sweet_sorcerer]

Ми земи мълчи, все едно си няма....Напълно нормално си е поведението ти, аз много харесвам такива общителни хора, не някакви мухЪли, дето и дума не обелват!

[mArMaLaDkA]

Приятелките ти се чувстват застрашени от теб и затова ти набиват филмите. А ти като по-глупава им се връзваш на детския акъл. Не се впрягай за глупости.

[jghgh]

Според мен е чудесно да си общителен и сговорчив човек

Може би трябва да се сдържаш единствено, когато те запознават с момче, което твоя приятелка харесва, защото наистина е вероятно с това поведение хората да се интересуват много повече от теб, тъй като си отворена, а не срамежлива (както вероятно приятелите ти).

Мисля, че единственият минус на поведението ти е, че в някои среди не е хубаво така лекомислено да се запознаваш, а също и може да оставяш впечатление на несериозен човек и лаладжийка. <- все едно говориш, колкото да си проветряваш устата или си вятърничава.


Като оставим това настрана, аз се радвам на слънчеви хора като теб.

[OldSchoolRebel]

И мен ме бива да съм общителен от време на време, нищо лошо в това. По-скоро мисля, че приятелите ти завиждат/трябва да завиждат, най-малкото.

...завиждам в какво готино градче живееш. "Отрепките на града" и то само за да пият и да пушат на лаф мохабет. В София отрепките правят доста по-различни неща като решат да се отрепчат...

[SmilezZz]

Естествено,че това нещо си е напълно нормално..
Чесно казано и аз бих искала да съм такава,че трудно
завързвам разговор с непознати за мен хора,но пък ако
те ме заговорят - няма да спра да говоря
- Но не им се връзвай на детския акъл на приятелите ти...
Нито си леко момиче,нито си душевно болна за това,че си
общителен тип..

[MilanowPz]

Ако са ти истински приятели ще те приемат такава какввато си

[NeRoX]

Според мен си перфектна! Трябва да има повече такива хора като теб. В моята компания повечето хора са по-срамежливи от мен и често когато се налага да говоря с някой чужд човек за нещо все аз го правя. Случвало се е и да реша този път да оставя тях и веднъж да си почина така да се каже и да чакам на готово, но накрая ми писва и пак аз съм най-отпред. Или толкова време се нагласят за този разговор, че ми писва или започват да пелтечат, не вършат никаква работа и моята уста се отваря сама и почва да говори. Така сме контактни хора. Повярвай ми в живота това може мноооого повече да ти помогне отколкото да ти навреди. Има само един лееееко тънък момент. Момчетата, които те харесват може да преценят, че си прекалено лесна за зарибяване и да не полагат достатъчно усилие. Това изобщо не е задължително, но може някой път да попаднеш и в подобна ситуация. На приятелите ти можеш изобщо да не им обръщаш внимание. Дори можеш да ги посъветваш те да се прегладат. Но не се учудвай! Средностатискическия срамежливец не обича такива хора. Те го дразнят, защото постигат някои неща много по-лесно от него самия и това го дразни. Срамежливеца го знае, но не иска да го признае пред себе си. Много пъти съм бил нарежда супер несправедливо в такива случаи, защото просто съм направил нещо, което приятелите ми не могат и малко от тях могат да го понесат. И най-важното, ако постигнеш нещо за общата кауза с устата си - никога няма да ти го признаят! Никой няма да ти каже "Браво! Добрече беше ти!". Така са устроени нещата колкото и гадно да звучи. Свиквай!

[sasha_90]

Нормална си. Що се отнася до приятелите ти-те ти завиждат,защото съм сигурна,че не са и на половина толкова общителни,колкото си ти.

[BlindedAngel]

Курвенско

[SwEtyy]

Аз харесвам повече такива хора. Приятелите ти завиждат.

[FuckedUp]

Можеш да завързваш разговор с хората, което е хубаво Няма нищо нередно

[EJIu]

Мисля, че единственият минус на поведението ти е, че в някои среди не е хубаво така лекомислено да се запознаваш, а също и може да оставяш впечатление на несериозен човек и лаладжийка. <- все едно говориш, колкото да си проветряваш устата или си вятърничава.

Мерси, хареса ми поста ти. За цитата - на работното място, естествено, че си има етикет и на шефа не мога да му кажа "ко стаа, брат" хахах аз говоря за обикновени ситуации, иначе като сме сериозно сме си сериозни

...завиждам в какво готино градче живееш. "Отрепките на града" и то само за да пият и да пушат на лаф мохабет. Laughing В София отрепките правят доста по-различни неща като решат да се отрепчат...

хахах , аз не го казвам в тоя смисъл дето ти имаш предвид - аз казвам ама баш за най-забутаните отрепки дето едва ли не само дишат от въздуха на хората, и се чудат само от къде да намерят някой лев да се напукат в някоя кръчма. =)

Чесно казано и аз бих искала да съм такава,че трудно
завързвам разговор с непознати за мен хора

Абе не винаги е така хубаво, честно казано. А и и на мен ми се случва да няма какво да кажа в някои ситуации - нормално. Иначе няма нищо трудно да си по-отворен. И аз преди време не бях така бъбрива, но просто след време осъзнах, че не ми носи никакви позитиви да стоя на страна от случващото се - просто си наложих мисълта, че на никой не му пука за мен и така да се каже "забравих за хорското мнение"и ако стане някой гаф ще му мисля после, ама след като и приятелите ти постоянно ти шушукат "ама ти как му каза", "ама ти де си отвори устата".. ://

Има само един лееееко тънък момент. Момчетата, които те харесват може да преценят, че си прекалено лесна за зарибяване и да не полагат достатъчно усилие. Това изобщо не е задължително, но може някой път да попаднеш и в подобна ситуация.

NeRoX, май сме от една порода ;д И аз така ходя напред-назад организирам разни работи, но всички го приемат за даденост. Или като ги е срам да говорят с някого и кого викат - веднага мен. Не, че имам нещо против, ама ако стане нещо не като хората и аз съм виновна Няма угодия, значи... иначе за цитата по-горе - според мен лично не може да се говори за това, защото аз съм просто супер приятелски настроена, ама супер супер много, но не и повече от приятелски. Смисъл не пускам разни сексуални бъзици, а и аз самата гледам да ги избягвам. Естествено, че имам симпатии и хората имат, но като цяло в случая не става дума за любов, раздела 'училище и приятели' просто не ми се видя подходящ

Курвенско

Хахах, ей

Иначе, какво да ви кажа. И аз смятам, че е по-добре да си по-отворен, ведър, да не си предубеден към хората, ама някои явно не го разбират. Естествено е, не всички да ме харесват - примерно често ми се случва и като отида при някой и той директно се мести на друг стол или да ми обърне гръб с някаква досада на лицето - явно не харесва бъбривци. НО! съм упорита хахах луд имора нема =)

[BaffaLsc]

Ами това е много хубаво ,но аз бих се стреснала (без да се обиждаш ще те помисля за луда ).. все пак някой да дойде до мен и да започне да ми говори.. не знам.. така бих си помислила..

[bootyboy]

ГОТИНА СИ..познавам една англичанка сходна с Теб

[imjsfd]

Това е изкуство Пък и всеки е донякъде луд.

[a1a2b3v]

Хахх в това няма нищо лошо. Виж и аз по принцип непознат не бих заговорила ама ми се е случвало на хора с които току що са ме запознали да се държа така сякаш се познаваме от доста време за което от една някои хора им допада щото като се отпуснеш е някакси по-различно като си говориш вместо само да се споглеждаш с околните и да мълчиш щото те е срам... но понякога се получават и някакси странни или конфузни ситуации ако мога така да ги нарека. ( например преди доста време с моето държание 1 момче си помисли, че го харесвам ама тва е друга история )

[anonymous708973]

И аз така ходя напред-назад организирам разни работи, но всички го приемат за даденост. Или като ги е срам да говорят с някого и кого викат - веднага мен. Не, че имам нещо против, ама ако стане нещо не като хората и аз съм виновна

Познато.
Аз съм същата... Мога да преценя дали човекът отсреща е мой тип и на мига си развързвам езика и си говорим все едно се знаем от 100 години [/url]