Не си побъркана, споко. Аз съм същата Сигурно няма ден, в който да не си мисля за смъртта и да не се страхувам, че във всеки един момент може да стане нещо и да изгубя някой много скъп за мен човек... Но такъв е живота - едни се раждат, други умират... кръговрат. И нашия ред ще дойде един ден и не можем да избягаме от това. Когато ми стане криво и усетя, че почвам прекалено много да се филмирам и сдухвам веднагически започвам да се занимавам с нещо приятно и да разсейвам мислите си. Помага доста и точно в този момент да излезеш с някой приятел и да си говорите за разни простотии. Така се успокояваш малко или много. Просто това са естествени неща, които рано или късно се случват, колкото и да не ни се иска. Но ако почнем постоянно да мислим само за това и да се депресираме трябва да легнем и да умираме... Те не случайно хората са казали "Живей за мига", защото човек не знае какво може да му се случи утре. Трябва просто да си живееш живота така, както ти си знаеш, да се забавляваш, да взимаш с пълни шепи и да улавяш хубавите моменти И най-вече да цениш хората, които обичаш