- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- не-топла тема
Какво за вас е постмодерното?
В какво се изразява, къде, etc...
Какъв е човекът в една постмодерна действителност?
Какъв е идеалният човек -||- ?
Какви са (неговите) стратегии за оцеляване -||- ?
А вашите?
...
постмореднизъм е това което сполетява човек който започне да мисли филососки мисли за незначителни неща.
лекува се с отнемане на компа и студен душ или в идеалния случай с пращане в природата да се оправя сам за седмица-две. доста помага за избистряне на съзнанието и оттърсването от такива глупости![]()
да, според мен (и) това е характерно за постмодерната ни действителност
^Мда, обаче под злобнодневен постмодерзнизъм може да се разбира просто постмодернизъм.-> Микс от всички наболяли проблеми от всички досегашни епохи.
Поне аз с това асоциирам постмодернизма, а не с буквалните му рожби в изкуството, тип следшественици на Верлен и още по-"шокиращи"..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Има две думи, които са термини, но в българския речник се използват с негативно значение.
Първата е консерватор и консерватизъм, а втората е пост-модернизъм.
![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
^^абсолютно
ще поясня, че да продължи темата:
постмодерна (дори постпостмодерна) е съвременната ни действителност, в случая понятието е без значение, може да се задраска. питам за нашия свят и сегашните хора.
Колко тематично.. 21 години и един ден след промените.Първоначално написано от manliftingbanner
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
И ще си останеш само с питането.
Не можем да правим обобщение върху толкова широг кръг от хора. Едно е да оцеляваш на улицата, друго - сред пуберите , трето - сред предходното поколение.
А и зависи какво се има в предвид под оцеляване - да поддържаш съществуването си или нещо от рода на "доброто" , "детското" , "човешкото" в себе си да не загубиш .
И понятието "идеален човек" първо е недефинирано, второ - някой би казал , че е некоректно , защото в себе си съдържа оксиморон (идеален за някои се свързва с безгрешен, пък самият факт, че си човек те прави грешник според християнството, следователно няма идеални хора).
Има нещо което ми пречи да отговоря нормално в тази тема. Сигурно е натежаващата ми (от умора) глава.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Постмодернизма е загубата на човека в собствените му илюзии, идеята,че смисълът е в безсмислието и още един тон глупости, които са плод на скучаещото човешко въображение през периода на новото време
Пример е изложбата на този Деймиън Хърст (на която за жалост ходих), където са изложени бездарните му картини, на които претенциозни хора придават значения, без те да имат такива.
Постмодернизмът е течение в изкуството. Не знам защо му придадохте толквоа философски и ежедневен заряд.
същинската идея на постмодернизма е схващането/усещането/убеждението, че вече всичко (което е можело да се открие) е открито, а на нас ни остава да подреждаме различни комбинации от вече съществуващи елементи.
от тази изходна точка ми се щеше да започне дискусия, не, ами просто да чуя различните себеусещания на един и друг от вас/нас. за мястото, за/на смисъла, хоризонти, предусещания за бъдещето, прочее...
//изкуството и животът са пряко свързани и се ръководят едно друго, откакто свят светува, та в този смисъл мисля, че формулировката ми е уместна
и по повод поста на w0sh:
това, че опитваме да намерим смисъл там, където той отсъства, един вид да придаваме значения на незначими неща, доколко е свързано с изчерпването на смисли и своеобразното ни изгубване, и кое предвещава другото, къде е началото...
//такива неща, ако ви звучи твърде отнесено, просто заключете/изтрийте темата, такова ми е настроението и съм му се отдала:Д
Не е изчерпване на смисли, нито изгубване на стари/намиране на нови.
Това е повод на човек да се отличи от масата търсейки оригиналност и внимание чрез провокация. Постмодернизмът често се среща темата за безсмислието, еднаквостта. В ежедневието е толкова лесно човек да загуби чувството за личност и това, с което се отличава.
ти си бил голем доктор беПървоначално написано от terrorclub
![]()
![]()
![]()
то густо, то пусто