Отговор в тема
Беше мрачна априлска вечер. Мека вълнена мъгла се спускаше от Витоша. На път за рожден ден се отбих в магазин за цветя. Вниманието ми мигом бе приковано от светъл женствен силует. Дори в гръб позата й диктуваше мекота и детска нежност, а абаносовата й коса ревниво ми пречеше да срещна погледа й. Секунда по-късно видях цялата доброта на света, събрана в две очи. Полъхът на любовта безпощадно сви сърцето ми. Мигом загубих представа за време. Маслиненият й поглед се бе възцарил над всички цветя наоколо, а гласът й изпълваше всичко с птичата си песен. Този Рай обаче рязко свърши. С бодра,сякаш напук на времето навън, стъпка женският ангел неусетно напусна магазина, а аз останах там, изпълнен с въпросителни сън ли бе това или реалност. За щастие, бързо грабнах най-близката до себе си роза. След миг бях вече платил и трескаво я търсех с поглед по пустата улица. Нямаше я. Любовта на живота ми се появи и изчезна. И тогава я видях. Нежен силует под неестествено голям чадър. Скочих в колата, минах на червено и след миг заковах до нея. А тя дори не трепна. Просто ме гледаше с усмивка на дете, напълно спокойна и безметежна. Сякаш ме очакваше. „Здравей“, смело казах аз и й връчих розата. „Благодаря“, каза тя.„Деян“, предизвиках я аз.„Елена“,отвърна ми тя. Няколко дни по-късно се срещнахме. И оттогава пътуваме,говорим и вярваме, че на кръгла земя, родена в огън, няма да свършат нито пътищата, нито думите,нито огънят. Онзи огън, който пламна в една мрачна априлска вечер в магазина за цветя.
Моля, ако вярвате в истинската любов и копнеете за нея така както и аз някога, подкрепете историята ни на този линк!!! Благодаря искрено!!!!
4svatbi.blizoo.bg/single_story.php?id=58
тъпо.
клиширано
скептик.
Ето оригинала:
Беше мрачна априлска вечер. Мека вълнена мъгла се спускаше от Витоша и бавно обгръщаше южните части на София. Дъждът ръмеше настоятелно сякаш решен да не допуска пролетта да се настани за постоянно.
Блед и унил, като мъглата и аз се лутах между миналото и бъдещето си. И точно като дъжда се пилеех в различни посоки, без да знам какво има пред мен, но уверен, че не мога да се върна назад.
Така беше и в онази вечер, когато по инерция бях приел покана за скучно гостуване някъде в квартал М. Поканата дойде в последния момент и поех натам по анцуг и маратонки, тъй като първоначално бях тръгнал на фитнес. Пристигнал в квартал М., реших да се отбия в магазин за цветя. Улицата разполагаше с богат избор от такива, но тогава въобще не знаех какво огромно значение за живота ми щеше да има точно този избор. Влязох през стъклената врата. Сред цветя и аромати вниманието ми мигом бе приковано от светлия женствен силует на единствената клиентка. Дори в гръб позата й диктуваше мекота и детска нежност, а абаносовата й коса ревниво ми пречеше да срещна погледа й. Секунда по-късно видях цялата доброта на света, събрана в две очи. Полъхът на любовта безпощадно сви сърцето ми. Мигом загубих представа за време и пространство. Маслиненият й поглед се бе възцарил над всички цветя наоколо, а гласът й изпълни всичко с птичата си песен. Този Рай обаче рязко свърши. С бодра, сякаш напук на времето навън, стъпка женският ангел неусетно напусна магазина, а аз останах там, изпълнен с въпросителни сън ли бе това или реалност. За щастие, бързо си събрах останалия акъл и грабнах най-близката до себе си роза. След миг бях вече платил и трескаво я търсех с поглед по пустата улица. Нямаше я. Търчах из безистени, гледах през витрини, стрелках се между чушки и домати по пазари, разблъсквах хора, спъвах се в кашони... Нямаше я. Колко злощастно... Любовта на живота ми се появи и просто изчезна. Бях на ръба да се откажа, когато я видях, нежен силует под неестествено голям чадър, да лавира между локвите в далечината. Скочих в колата, наложи се да мина на червено и само след миг заковах до нея.
Мъж по анцуг спира непозната жена в здрача. Свидетел е само дъждът. Ако се бях замислил колко отчаян и безнадежден е опитът ми, сигурно щях да се откажа. Но за мислене време нямаше. А тя дори не трепна. Просто ме гледаше с усмивка на дете, напълно спокойна и безметежна. Сякаш ме очакваше. „Здравей“, смело казах аз и й връчих розата, „Надявам се да не те притесня, но нямаше как да не го направя. Напълно съм запленен“. „Благодаря“, каза тя, като ме разглеждаше с любопитство. „Деян“, предизвиках я аз. „Елена“, отвърна ми тя.
Няколко дни по-късно се срещнахме. И веднага тръгнахме на път, обикаляйки всички кътчета на София, извън София, извън България, извън Европа...пътуваме и говорим, говорим с часове, с дни, с нощи, с месеци...говорим и вярваме, че на кръгла земя, родена в огън, никога няма да свършат нито пътищата, нито думите, нито огънят. Онзи огън, който пламна в една мрачна априлска вечер в магазина за цветя в квартал М.
Това е истинска история и аз съм истинско лице. Случи се на мен през април миналата година.
Хайде, който я е харесал, моля да гласува за нея на този линк:
4svatbi.blizoo.bg/single_story.php?id=58
Благодаря ви!!!
Моята е по-яка...
Беше топла есенна вечер. Бях леко подпийнал..Взимах си баничка на бул. Сливница и я видях... По теглото й съдех, че е фенка на банички и МакДоналтс... Беше доста мургава, като пребледнял африканец... Косата и беше в цвят на слънце, а корените на косата - в цвят на черен мрак. Тя се потеше и й личеше "Дали бе заради мен?" - запитах се аз. Почти не носеше дрехи - каква екстравагантна еманципирана безстрашна жена.Взех баничка с боза и й предложих да си гризне. "Щ' ти дам в г'за за 15 кинтЪ" предизвика ме тя, но бях прекалено беден, за да й осигуря този лукс... "10 и без капут" - предложих аз.
Тя прие...
Няколко дни след това отидох при нея, за да й разкажа за палавата си екзема. Тя се зарадва и оттогава ползвам само нейните ослуги, пътуваме от храст на храст и ядем банички...
Ако вярвате в китовете, любовта от пръв поглед и анархизма гласувайте за мен на линк http://www.pisnami.net/index.php?opt...id=386&gid=193
Karmolis, няма се обиждаш, ама твоята история не струва. Разбирам, че обичаш това момиче, това ми хареса, но си нов в бранша. Аз принципно много-много не пиша, защото нямам време, но имам някакви "заложби", така да се нарече, не казвам, че съм талант от световна класа, просто не съм кръгла нула.
Няколко дни по-късно се срещнахме. И веднага тръгнахме на път, обикаляйки всички кътчета на София, извън София, извън България, извън Европа...пътуваме и говорим, говорим с часове, с дни, с нощи, с месеци.
Тука преиначи или показваш, че баща ти е милионер, щом извън Европа сте пътували. Също така не можеш да говориш с часове, с дни, с НОЩИ - или дни, или нощи, еднакъв период са горе-долу. Както и да е, постарал си се, браво за което.
LambOfGod, достатъчно е да кажеш жрица, фенка на Ем Си Доналдс и си готов
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.
Разби меПървоначално написано от LambOfGod
На теория разлика между теория и практика няма, но на практика има.
LambOfGod отново показва класа.
Въх, просълзих са...
Спрете да пушите бре!.....
Не осъзнавате ли ,че вреди........
Има 3 вида жени:
Проститутки
Прости путки
и Просто путки
Спрете да пушите бре!.....
Не осъзнавате ли ,че вреди........
Roses are brown,
Violets are brown,
SOMEONE SHIT IN MY GARDEN
Нищо любовно не видях, ама карай...тъпо е
LambOfGod - LMAO
And the sky was all violet I want it again,
but more violet
more violet
hey, i'm the one with no soul
one above and one below ✿
Ако искаш да си щастлив - бъди.
Ако си изтрия гъ3а, ще се получи по-красива история.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
