Беше мрачна априлска вечер. Мека вълнена мъгла се спускаше от Витоша. На път за рожден ден се отбих в магазин за цветя. Вниманието ми мигом бе приковано от светъл женствен силует. Дори в гръб позата й диктуваше мекота и детска нежност, а абаносовата й коса ревниво ми пречеше да срещна погледа й. Секунда по-късно видях цялата доброта на света, събрана в две очи. Полъхът на любовта безпощадно сви сърцето ми. Мигом загубих представа за време. Маслиненият й поглед се бе възцарил над всички цветя наоколо, а гласът й изпълваше всичко с птичата си песен. Този Рай обаче рязко свърши. С бодра,сякаш напук на времето навън, стъпка женският ангел неусетно напусна магазина, а аз останах там, изпълнен с въпросителни сън ли бе това или реалност. За щастие, бързо грабнах най-близката до себе си роза. След миг бях вече платил и трескаво я търсех с поглед по пустата улица. Нямаше я. Любовта на живота ми се появи и изчезна. И тогава я видях. Нежен силует под неестествено голям чадър. Скочих в колата, минах на червено и след миг заковах до нея. А тя дори не трепна. Просто ме гледаше с усмивка на дете, напълно спокойна и безметежна. Сякаш ме очакваше. „Здравей“, смело казах аз и й връчих розата. „Благодаря“, каза тя.„Деян“, предизвиках я аз.„Елена“,отвърна ми тя. Няколко дни по-късно се срещнахме. И оттогава пътуваме,говорим и вярваме, че на кръгла земя, родена в огън, няма да свършат нито пътищата, нито думите,нито огънят. Онзи огън, който пламна в една мрачна априлска вечер в магазина за цветя.

Моля, ако вярвате в истинската любов и копнеете за нея така както и аз някога, подкрепете историята ни на този линк!!! Благодаря искрено!!!!

4svatbi.blizoo.bg/single_story.php?id=58