- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Приятели/познати
Какви са нещата, с които разграничавате приятелите от познатите?
Audio ergo sum
С приятелите мога да споделям,да излзиам на кафеце,дискотека.А с познатите само на Здр!![]()
Който се смее над белега,не познава какво е рана!Уилям Шекспир
познават ме само приятелите ми, това е основното (и главно) "разграничение".
//познати са онези 500, които хората си добавят във фейсбук
Приятелите ми са хората от които нищо не крия. Сиреч майка ми, братовчедка ми , съквартирантката ми и приятеля ми . Другите са познати .
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Познати са всички, някои от тях са "добри познати", а един, двама души, на които имам безкрайно доверие мога да нарека приятели.
Хора на които не мога да се доверя, не могат да са ми приятели.
Приятелят е човека, с когото си израснал, но не на години, а онова душевно, емоционално израсване, споделено с него, в което и той е участвал.
Може всичко това да си го изживял с приятел, но после пак идва един момент, в който отново сте само познати, и всичко е в главата. Отдалечаването и бариерата, която несъзнателно си поставил към тоя човек и отказа за онова емоционално израстване с него ви отчуждава и ставате пак само познати, докато пак нещо не се промени между вас.
Абе, малко не мога да си вкарам мисълта в правилен словоред, ама се надявам да сте разбрали как приемам нещата.
Малко като тезичка го хвърляш, но примерно ако си споделиш проблемите с психолог на по кафенце, това не ви прави приятели.Първоначално написано от PoRcHeTaTa1
Споделяш във форума, сутрин си пиеш кафето във форума и с другите съфорумци, ама това не ви прави приятели.
П.П. ако може да ми опретните паметта защо доверието го свързвате с онова процъфтяло и разцъфтяло приятелство, защото попринцип един човек може да има доверие на много хора, но това означавали, че всичките тези много хора са му приятели?!
Приятел е този,с който се чувствам уютно. Който като ме потърси няма да излъжа,че имам работа,защото ще ми се излиза точно с него. С който като съм не се питам "Оф какво правя тук и защо съм с теб,скучно ми е."
С познатите се държа мило,някой ги харесвам,може да имаме доста теми за разговор,но не ми е отпуснато пред тях.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Няма приятели, има само познати - и виж как ти скачат "Ама аз не съм ли ти приятел ? " Ми щом питаш такъв върпос ...
Аз така ги разграничавам![]()
Открадна ми буквите от клавиатурата...Първоначално написано от w0sh
![]()
Същото - 2-3ма приятели, с които се познаваме от 10-12 години, добри познати - 10-20 човека, с които купон става и ти е кеф просто да си лафиш, но не е като да им споделяш всичко и да се движиш нон-стоп с тях, и познати 600-700 човека, с които си на здравей здрасти и ги срещаш откъслечно.
Малко ме дразни тая мода с "първия ми най-добър приятел, втория ми най-добър приятел, третия ми най-....98 ми най-...и т.н." Особено го наблюдавам тоя феномен сред '95/'96 поколението и като се обявят всички за братя и сестри по фейсбук и вече са голямата работа...![]()
Приятелите ми са хората, за които ще направя каквото ми е възможно, за да им помогна, и надявам се и те за мен. Хората, на които имам доверие и на които мога да споделя нещо лично.
Всички други са ми познати, с които сме в добри отношения.
Хората в днешно време имат непреодолимата нужда да се делят и да делят другите хора около себе си. На всевъзможни принципи. Приятели, добри приятели, най-добри приятели, познати, добри познати и пр. Дали мозъкът има нужда от това рационално решение, за да му бъде по подредено или това е някакъв вкоренен погрешен навик, не знам, но го има.
Кому е нужен този до болка изтъркан принцип ? А той на всичкото отгоре се повтаря дословно и се заучава наизуст. Независимо дали е истина или не, когато попиташ някого за неговите приятели той винаги ти отговаря : "Имам малко приятели и много познати", под различни форми, разбира се. А после философски ще поклати глава.
![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Много жалко за теб.Първоначално написано от Lovefist
Защото с моята най-добра приятелка определено не ни свързва "интерес", а нещо много по-чисто от това.
Доверието е признак за близост, а именно близостта е разликата м/у приятеля и познатия.Първоначално написано от cherinka
Ако нямаш пълното, безрезервно доверие към някого, значи не го възприемаш за приятел. И това с психолога не върви като аргумент според мен, защото на него му споделяш, за да ти помогне със собствените ти комплекси, страхове и проблеми. Не значи, че кой знае колко му вярваш или имате духовна връзка. Вие всъщност просто работите заедно. Той те анализира.
Човекът, на когото не вярваш, е познат за теб - ти нямаш доверието да му споделиш абсолютно всичко, защото не си сигурен дали ще е Окей с това. Всеки си има тайните. Винаги е по-добре когато имаш приятел, който да те подкрепя във всеки един момент и ти него.
Имах такава връзка, но малко поизстинахме, както ти отбеляза в началото на мнението си. Най-добри приятелки сме/бяхме именно защото емоционално израстнахме заедно и тя знае прекалено много неща за мен, както и аз за нея. Наистина се чувстваше страхотна духовна връзка, каквато с другите хора нямам. Мога да се смея с тях и да се забавлявам, но не можем да достигнем един до друг, а всеки има едно вътрешно свое Аз, което е познато на малко хора.
В основата за мен е точно доверието и споделените преживявания, опит, емоции. С някои хора просто сме си по-близки. . .
Мъчно ми е за хора, които не са открили своя най-добър приятел, с когото да са като братя/сестри, защото е неописуемо.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Познатите ми са много, приятелите са малко. Броят се на пръстите на едната ръка. С тях мога да споделям всичко, в разговорите ни не се вмъква онова отвратително неловко мълчание. Ако се скараме, си разясняваме защо сме стигнали дотам и не го повтаряме. Аз разчитам на тях и те знаят, че винаги могат да разчитат на мен. С тях съм откровена до болка. Не че с другите не съм, но на приятелите си мога да разкрия всяка една своя мисъл без да се тревожа какво ще си помислят. Те ме приемат такава, каквато съм, не се опитват да ме променят. Имаме сходни ценностни системи и интереси и може би това е една от основните причини да сме истински приятели.![]()
Брей, не бихме се сетили. Само 20 пъти е повторено същото преди теб.Първоначално написано от the_best_f
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
С приятелите си мога да си позволя да говоря за лични неща, докато с познатите или само се поздравяваме,или си дрънкаме на общи теми, което мен лично не ме кефи особено. С някои даже т'ва не мога да правя, така че...
Аз не съм казал, че визирам себе си. Говоря по принцип. А и е доказано, че една жена може да има само 1 единствена приятелка, така че ти вярвам и в същото време се радвам за тебе, че си я намерила тази приятелка. Докато при нас мъжете е малко по-различно...Първоначално написано от jghgh
Точно мъжете не трябва да имате проблем с приятелствата и забиването на нож в гърба.
Иначе помислих, че щом казваш това, значи си на този принцип, което изключва да си имаш най-добър приятел, иначе нямаше да говориш така :Ь
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
+1 Точно това срещам у хората сега.Първоначално написано от Lovefist
Можеш ли да ми кажеш по-подробно какво означава терминът "най-добър приятел" Съжалявам, просто не съм наясно с конкретиката в терминологията ви.Първоначално написано от jghgh
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Кефи ме realantisocial как ви контрира.![]()
не ги различавам, понеже имам само познати. приятели няма, като стане дума за малко пари и дори 15 годишни приятелства от ранно детство, дето си ги мислил за истински, се разпадат само за един миг. така се освободих от този ненужен товар да имам най-добър приятел.
сега имам само познати с които да пием бира и за дискотека. нищо повече.
изключение прави само едно момиче с което бяхме състуденти, много ми помогна тя, и аз мисля че на нея и не сме нито познати, нито приятели, нито гаджета - нещо неопределено, ама готино.
кур за приятелствотонадценено и ненужно.
Мен ме кефи какви циници сте всичките.Първоначално написано от cherinka
realantisocial, това за мен е все едно да обяснявам какво е да обичаш истински. Чувства не се обясняват. Ако толкова те дразни понятието "най-добър приятел", ползвай "брат" или каквото искаш друго.
За мен това е нещо необяснимо и трудно за описване.
Все едно ти да се опиташ да облечеш в думи какво точно е вярата, какво е любовта, какво представлява живота в духовния му смисъл (а не просто раждаш се, порастваш, живееш, умираш)
За мен най-добрият приятел е този, с когото си необяснимо по-близък и е успял да достигне до дълбините на душата ти - имаш чувството, че няма да се откаже от теб, нито някога ще ти се изсмее, и знае всичко за теб - и най-вече, не се стряска от неща, които ти дълбоко в себе си криеш и не искаш никoй друг да знае. С него и да се мълчи е приятно, и се разбирате без думи.
Деъм, много е тъпо да ме караш да дефинирам ЧУВСТВА. За всеки трябва да си е индивидуално.
Според мен просто се чувства една любов във въздуха, една връзка между вас (приятелите) - духовна, на едно по-високо ниво, защото буквално чувстваш че душата ти не е сама.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
аз всичко на всичко имам 4 bff-ta![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Молът е културна работа и там се срещат САМО интелигенти хора.