Приятели/познати

[realantisocial]

Кефи ме realantisocial как ви контрира.

Мен ме кефи какви циници сте всичките.


realantisocial, това за мен е все едно да обяснявам какво е да обичаш истински. Чувства не се обясняват. Ако толкова те дразни понятието "най-добър приятел", ползвай "брат" или каквото искаш друго.
За мен това е нещо необяснимо и трудно за описване.
Все едно ти да се опиташ да облечеш в думи какво точно е вярата, какво е любовта, какво представлява живота в духовния му смисъл (а не просто раждаш се, порастваш, живееш, умираш)

За мен най-добрият приятел е този, с когото си необяснимо по-близък и е успял да достигне до дълбините на душата ти - имаш чувството, че няма да се откаже от теб, нито някога ще ти се изсмее, и знае всичко за теб - и най-вече, не се стряска от неща, които ти дълбоко в себе си криеш и не искаш никoй друг да знае. С него и да се мълчи е приятно, и се разбирате без думи.
Деъм, много е тъпо да ме караш да дефинирам ЧУВСТВА. За всеки трябва да си е индивидуално.
Според мен просто се чувства една любов във въздуха, една връзка между вас (приятелите) - духовна, на едно по-високо ниво, защото буквално чувстваш че душата ти не е сама.

Познавайки българския език и думичките, понятието "най-добър приятел", употребявано от някого предполага, че има и просто "добър приятел", "приятел" и пр. Системата е вариативна.

Щом можеш да говориш за "най-добър приятел", тогава можеш ли да ни кажеш какво разбираш под "добър приятел" и тъй като е очевидно, поне терминологично единият е по-лош от другия. Поправи ме, ако греша.

By the way, накара ми се, че те карам да говориш за чувства, ами преди да се намеся защо изобщо писа в тази тема, след като е глупаво някой да те кара да говориш за чувства ?

[yakuza_]

Въображаем, реален или виртуален ? -.-

[Briseis]

важното е, че с приятелите винаги мога да споря и дори когато мненията ни са на двете крайности, пак не ми се сърдят и ме обичат. аз така ги дела. или когато са ми помогнали в някакви извънредни ситуации.

[jghgh]

By the way, накара ми се, че те карам да говориш за чувства, ами преди да се намеся защо изобщо писа в тази тема, след като е глупаво някой да те кара да говориш за чувства ?

Не желая да ги обяснявам, а не че не искам да говоря за тях. Както се вижда в постовете ми, постарала съм се да покажа емоционалната страна на съкровеното приятелство.

Хубаво, дразни те самата дума. Явно не е правилна, заради "най". Не се бях замисляла. Обаче не мисля, че трябва да издребняваме толкова. По-важна е същината на разговора според мен.


И едно ПП към мнението ми (предното): приятелят те е поставил на приоритетно място и ти него. Той е човекът, който те кара да забравиш егоистичната си природа, защото всички сме егоисти в някаква степен, и си готов да правиш много компромиси за него, за да е щастлив той. Той е човекът, когото няма да предадеш заради вещ или момиче; Изчезва такова нещо като "мой интерес", има "общ интерес". Искаш другия да е щастлив и то сърдечно. Т'ва е за мен. Преживявала съм такова нещо и беше наистина много сладко - цели 4 години. Сега се поуталожиха нещата, но пък уважението към спомените си остана. Аз вярвам в истинското приятелство.

[Nam3less3]

"О, приятели мой! На света няма приятели!"
Това се отнася за повечето хора, но ако 2ма души са много точни, с развито съзнание могат през каквото и да минат да намерят решение и да останат приятели(дори когато става въпрос за много пари), но такива хора са единици. Всъщност тогава те са повече и от братя. А реално просто един приятел, дори и да ти се води най-добрия, ако става въпрос за пари или жена(ама айде, ако е жена могат да си я разделят стига да са либерални), ще "скъсат".
Аз лично имам много приятели от години, и с никой не съм си развалял отношенията. Просто съм улучил на нормални и свестни хора, с които живота е като песен.

[realantisocial]

By the way, накара ми се, че те карам да говориш за чувства, ами преди да се намеся защо изобщо писа в тази тема, след като е глупаво някой да те кара да говориш за чувства ?

Не желая да ги обяснявам, а не че не искам да говоря за тях.

Значи всичко от теб до тук е словоблудство.


И забравих да ти кажа... За любовта, философията на съществуванието и битието и др. от т.нар. необясними неща са изписани толкова много книги и толкова много хора са си отишли от тоя свят, говорейки за това, колкото секунди живот нямаме аз и ти общо. Тъй че недей така да разсъждаваш. Думите са за това, за да ги използваме.

[jghgh]

Думите звучат много празно за мен, друго е като ги почувстваш.

Освен това останах с впечатлението, че в този форум атмосферата е, че "няма истински приятели". Почувствах се пришпорена едва ли не да доказвам на невярващите, че има такова животно като приятелството.

За мен е предизвикателство да обясниш какво е това явление да поставиш някого над себе си, да го разбираш само с поглед, да не се карате никога и винаги да има стремеж в една степен и от двете страни да оправите някой конфликт възможно най-бързо, защото искате да сте добре.


Иначе ти винаги имаш за какво да ме скастриш

[realantisocial]

За мен е предизвикателство да обясниш какво е това явление да поставиш някого над себе си, да го разбираш само с поглед, да не се карате никога и винаги да има стремеж в една степен и от двете страни да оправите някой конфликт възможно най-бързо, защото искате да сте добре.

Нищо от изброеното не е и не може да е характеристика на приятелството.
Защо ?
да поставиш някого над себе си е класическо идолопоклонничество. В приятелството има равенство, до колкото е възможно, разбира се.
да го разбираш само с поглед не е задължително да е характеристика на приятелството. С един поглед се разбират и добре сработили се колеги в различни сфери.
да не се карате никога тук съм най не съгласен. В голяма част от случаите, когато се скараш с някого това може да е знак за много неща. Разтоварване на връзката, изкарване на прикрити с времето неща или по-скоро и най-вече чисто нормална част от човешките взаимоотношения. Няма хора, които не се карат, никога не са се карали и пр. Да се скараш с някого не е нито фатално, нито признак за неуважение.
защото искате да сте добре Изконният стремеж на човека към щастието под всички негови форми движи и социалното му общуване. Както искаш разбирай това, което казвам.

[jghgh]

Ем', факт е, че за добрия приятел ще си готов да поставиш (не)веднъж себе си на 2ро място. Просто искаш да го направиш, когато е необходимо и личния ти интерес бива поставен на заден план. Това се случва и когато нещо в плановете на твоя човек не те устройва, но пък искаш да е щастлив и не го възпираш.

А за конфликтите - те ги има, но липсват дългите сърдения, цупения и прочее, до голяма степен е зачеркната гордостта. Ще кажеш, че всички по-зрели хора го правят, но готовността, с която искаш да се сдобриш поне за мен е по-различна. Както каза и ти, скандалите не са за глупости и приключват доста по-лесно и с общото желание и от двамата души за хармония.


Относно равенството - беше образно това за поставянето на другия човек "над" теб, въпреки че не е далеч от истината..
Ако и двете страни го правят, значи и от двете страни на равното има едни и същи числа, т.е. има равенство, а не 60/40


Разбирам какво искаш да кажеш, и също разбирам, че съм фейлнала в опита си да обясня какво е истинското приятелство, но аз вярвам, че го има, независимо че примерите ми могат да се срещнат и в други аспекти от живота при различен тип отношения.

Има хора, към които отношението ти е в пъти по-специално и това определено са приятелите, а не познатите, колегите и т.н.

[Duvessa]

Приятелите са хората, които знам, че ако имам някакъв сериозен проблем, винаги ще са там, за да ми помогнат, независимо какво им струва, както и аз бих направила същото за тях. Много малко хора обаче биха жертвали собствения си комфорт и благополучие, заради самото приятелство... Разбира се, имам предвид в границите на нормалното, не мога да поискам от някои да е готов да жертва живота си заради мен, или аз за него... Истинското приятелство в най-чистият му вид, според мен е само идея и реално не съществува. Просто не сме устроени така. Все едно да искаш от кит да лети -нереалистично е.
Добри познати са ми хората, с които се събирам, излизам по заведения и т.н. , забавляваме се заедно, но на които не разчитам особено. Бих помогнала, но не бих търсила помощ от тях.
П.С. jghgh, за психолога не съм много съгласна- (освен ако не отиваш само за да хленчиш, да си платиш някой да те "разбира" и да подкрепя изборите ти, за да облекчиш съвестта си), отивайки, един вид се подлагаш на "съд" . Този човек ще те анализира, ще преразглежда проблемите ти, ще преценява дали наистина така е било правилно/нормално да постъпиш в дадена ситуация. Един вид признаваш пред себе си, че явно не с всичко се справяш както трябва и както искаш. Даваш му малка власт той да преценява до известна степен какво е добро за теб. Разбира се, това не означава той да живее живота ти вместо теб. Но му позволяваш да да ти дава съвети, които да водят до промени в живота ти. От тук- как при такова нещо не би могла да се изгради някаква 'духовна' връзка? Би ли дала дори и малка частичка власт над себе си на човек, когото не харесваш, само защото има еди-каква си диплома?

[jghgh]

Оф, не съм казала това... че си плащам някой да ме разбира и да ми хвали постъпките.


Но не мога да се съглася, че има кой знае каква духовна връзка м/у психолога и клиента. Понякога ни се налага да признаем че грешим и да се оставим на някой по-опитен да ни помага, защото имаме нужда от това, но това не значи че сме 1ви приятели.
Наскоро ми се случи да потърся помощ от човек, когото не ми е приятел и то доста лична помощ. Да, дала съм му власт, като съм признала, че имам проблем, но това не го прави най-големия ми приятел и не знам си какво.
Не са малко в случаите, когато човек издъхва и казва "Имам проблем, по дяволите" и търси съвет не само от психолог, но и от обществото - примерно ако е отчаян асоциал и иска да се впише той трябва да попита обществото какво не му е наред, "защо не ме приемате?".
Не мисля, че това го прави приятел с хората, които пита, но определено му помага да се разбере сам и да си помогне, както и да му помогнат. Трябва все пак да допуснеш някого до сърцевината на проблема, за да ти помогне, но това не ви сближава автоматично. Ако си виждала дете, което всички отбягват, което задава въпроса на другите деца, ще видиш, че те му обясняват примерно, че е много лигаво, че нещо там им пречи, но това е просто констатация на очевидния му проблем с комуникацията, а не някаква велика връзка, създала се м/у тях.
Психолозите, разбира се, е по-добре да са ни симпатични, но основно те намират пробойните в начина ни на мислене, усещат комплексите и коригират, доколкото могат.
И лично аз с неохота изрязвам чувствата си, но знам, че трябва, за да ми бъде помогнато. Създава се някаква връзка, но не мисля че може да се сравнява с истинското приятелство.



Как да е, просто не мога да се съглася с всички, които искат да оборят съществуването на най-добрите приятели (т.е. най-личните ни), излагайки аргументи че щом вярваш на психолога си, значи и той ти е най-добър приятел, а тъй като той не ти е, едва ли не нямало истински приятели..

И не смятам даже вече да се обяснявам, който иска да си вярва. Това е като вярата в Бог, няма как да докажеш на атеиста че го има, просто вярваш и чувстваш духовното /само за пример/


И една скобичка, в едно истинско приятелство никой няма да иска да жертваш живота си за него - истинският приятел ще иска от теб това, което можеш да изпълниш и няма да има нереални очаквания. Той ще те разбира какво можеш и какво не можеш, както и на какво си готов за него. Така че това с летящия кит просто ми се струва, че отпада.

[bloodyF]

В днешно време няма приятелство, има само общи интереси.

съгласна.
аз примерно имам две приятелки. имах повече разбира се, просто осъзнах, че те са просто лицемерни ...хора, които биха направили всичко, за да те сдухат и т.н.

[Serseri91]

Че всичките жени не са ли такива ? Гледат събеседката им да изглежда по - зле от тях, а я лъжат, че е "много шекши".

[Duvessa]

Не съм казала "приятел". Ти говореше, че не може да съществува "духовна връзка", аз оборвах това...

Не значи, че кой знае колко му вярваш или имате духовна връзка.

Нима под "духовна връзка" разбираш само приятелство? И все пак е интересно, че от никаква, премина до "не кой знае колко" и накрая до "някаква" - леко си измени тезата. Както и да е.

И не ми приемай думите толкова буквално. Няма да очаквам от някой да се убие заради мен. Просто казвам, че едно истинско приятелство, породено от чиста обич без интереси, би предполагало всякакви жертви. Безрезервна помощ. Чисто хипотетично, нима не е в способностите ти да се убиеш, за да спасиш другия, ако се налага? Кое му е нерелистичното- чисто физически погледнато? Защо не можеш? Защото вярваш, че животът ти е по-ценен от този на другия? Т.е. поставяш се над него. Нима не би направила всичко, за да помогнеш, с какво това е по-различно? Засяга прекалено много интересите ти. Просто хората така сме устроени- първо мислим за себе си, след това за останалите. Всяко нещо, което правим, е породено от мотив, който засяга наш интерес. И благотворителността, примерно- ще кажеш "хората даряват без да мислят за себе си" - в случая, емоционалната нужда да се чувстваш полезен/ по-добър човек надделява над нуждата, която имаш от парите, които даряваш. Когато помагаш, обикновено е за да задоволиш егото си, да се чувстваш по-добър/великодушен/извисен. Така е и при приятелството, обикновено имаш някакъв интерес от това. По-рано ти(мисля) беше писала "мъчно ми е за хората, които нямат такива приятели" (или нещо подобно)- ти вярваш, че твоето приятелство е нещо красиво, истинско, рядко срещано, което те кара да се чувстваш щастлива, че го имаш. Нима би заменила едно такова щастие за теб, заради някои неудобства, които то създава?

Така де, хората винаги изхабяваме много повече енергия да вярваме и да се самоубеждаваме в илюзии, създадени, за да избягваме реалността, която иначе би била болезнена, отколкото ако в действителност се сблъсквахме с нея. Някои хора явно ги е страх да вярват, че можем да разчитаме само и единствено на себе си.

И вярно, каквото и да напиша аз повече, или ти- ти си имаш едни възгледи сега. Може би ще се променят с времето, може би няма. Не се заблуждавам, че ще те накарам да си промениш мирогледа. Просто помисли и над другия вариянт. Ако изключваш всички възможни опции освен една, без дори да искаш да се замислиш над останалите, не смяташ ли, че е възможно да игнорираш и някаква истина?

[LadyDi]

Нима съществуват такива "приятелства", заради които човек е способен да си мисли, че би рискувал собствения си живот заради другиго? Никой не е толкова наивен.

[Duvessa]

Точно това имам предвид...
Как може едно нещо да е абсолютно/безусловно с условия?!

[realantisocial]

Абсолютно. Това е като една случка, която имах наскоро. Един пичага, уж математик твърдеше, че съществуват прави линии.
Аналогията ми е малко странна, но да кажем, че нещата са на една и съща плоскост. Човечеството и неговите философи и философии измислят неща, които да го улесняват и да го тласкат в обратна посока на умопобъркването.
В известен смисъл и тиражираното приятелство е over rated работа. НЕ ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРИЯТЕЛСТВО. Дори и аз мога да дам екстремни примери за дори безразсъдно приятелство.
Според мен колкото по бързо подрастващия разбере, че не във всички сфери на живота колективизма е най-правилното решение, толкова по-голям шанс има да се запази в емоционалната мелачка на живота.
Какво имам предвид ? Много хора вярващи във вечната любов, неприкосновеното приятелство и пр. и пр. се сринаха психически след завършване на гимназия, когато разбраха с що за хора са делили левчето на две. Тук трябва да се намесят психолози да кажат какви би могли да са последствията.
Lets deal with it. Никой тук не може да оспорва съществуването на нечие приятелство, такова, каквото го вижда дадения човек. Всъщност тук никой и не го прави ; не би трябвало да го прави.
Въпрос на гледни точки е да твърдиш, че има вечно приятелство/вечна любов/пр. произволни философски категории.. Правилно, в някакъв смисъл jghgh каза, че не може и не трябва да обяснява своите чувства, но тъй като човек е индивидуалност не бива и да се слагат определени граници.
За мен.. приятели са хора, които споделят една и съща ценностна система, готови са на безрезервна помощ един към друг в случай на нужда и най-вече комуникацията между тях протича, дет' се вика на едни и същи вълни. Т.Е. моето схващане е, че приятели са сродни души, които ходят по един и същи път в един период от живота си. Този път може да продължи и цял живот, не е изключено, но в даден момент пътищата може да се разделят. Това не означава, че хората не са били приятели, но със сигурност означава, че комуникацията им малко или много изчезва. Чувствам се длъжен да спомена това, за да не бъда на бърза ръка заклеймен като индивидуалист, егоист, егоцентрик..
Завършвам тая диария с един поздрав, който както винаги ще бъде оценен едва от малцина, но нека той бъде за тях/нас

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=X6kqHysnvgU[/youtube]

Memories of the times you had
That's the way you see yourself
You fight for your rights
You fight to survive

You come into this world
With nothing except yourself
You, you leave this world
With nothing except yourself

Do what you want
And how you want it
Feel it's right, go out and do it
Think for yourself
And think for the best
Or you'll go down just like the rest

You come into this world
With nothing except yourself
You, you leave this world
With nothing except yourself

[Sham]

//брей, значи аз съм особено наивна...

факт е, че взаимоотношенията (независимо от характера им) са двустранни. съответно - има добър приятел, но трябва още един от същия тип за добро приятелство.
//в този смисъл, смятам, че един човек може да е приятел на някого, без този някой да му е приятел в същото време.

едит:
и след откровенията на риъла, ще се осмеля да кажа (ако не съм го казвала досега), че не правя разлика между приятелство и любовна връзка (с изключение допълнителния физически контакт). //евентуално ще поясня какво очаквам от и влагам в тези взаимоотношения

по повод пиперливото намесване на серсери малко по-горе - можем да говорим за мъжко и за женско приятелство, при желание от страна на останалите да формулират изискванията и проявленията в тези им взаимоотношения. //едно от наблюденията ми е, че мъжете по-скоро сформират група/банда/генг; един определен тип жени - йерархически групички и т.н., и т.н...

ПП: за мен лично приятелството не се изразява пълноценно в група

[LadyDi]

За мен някак се свежда до това на колко човека бих вдигнала телефона, ако звъни в 3 сутринта

[Punisherrr]

С кой мога да си пия кафето, с кой мога се напия, с кой мога да сподлея нещо и т.н. > клишенца...
Като се замисля изобщо няма смисъл да се опитвам да си го обяснявам това явление приятелството.
Тези, с които съм от малка и сме били ''BFF'' до преди 1-2 години в момента дори не говорим. Никакви общи интереси.
90% от тези, с които по цял ден приказваме и се смеем и са готини хора, разбираме се добре, също се явяват познати.
И разни определения като ''приятел е този, за когото би се хвърлил от някъде'' !? Е чакай малко, за какво? Пълни глупости..

На мен приятели в момента са ми двама - гаджето и момичето, с което се запознах преди 3 години.
Тва са хората, пред които съм изцяло АЗ. В пълния ми блясък и помия :Ь Познават ме добре, разбират ме(повечето пъти ;P) и дори някога да ни става тъпо докато сме заедно, пак от това накрая ше излезе нещо интересно Когато някой има проблем с дргия направо си го плесваме в челата и докато не го оправим няма мърдане.

И така..всъщност просто тва ми хрумва първо, но и тва не е никакво определение на приятелството. То не се и нуждае от такова според мен.

[Serseri91]

Истинският приятел е този който когато му званнеш през ноща и му кажеш:Убих човек ..да не пита "Как" и "Защо" а "Каде ще копаем"..

Ето това е истинският приятел ! Березервен, всеотдаен и неграмотен

[Brooklyn]

приятелите са тези с които водим отношение всеки ден и плановете ни в 90 процента от случаите са общи и съвместими

познатите са тези в които сме на здравей/здрасти


много мразя когато засичам познати някъде и се налага да пътувам или чакам на опашка някъде с някои уж познат с които съм си казвал точно 3 думи

тоя принуден и незначим разговор ми е отвратителен

[Brooklyn]

С кой мога да си пия кафето, с кой мога се напия, с кой мога да сподлея нещо и т.н. > клишенца...

то с всички може да си пиеш кафенцето и да се напиваш ..

на веселото всички са приятели ,но това е заблуда

приятели са тези които и да нямаш пари за кафенце пак ще са с теб и пак ще можеш да им споделяш

[Punisherrr]

С кой мога да си пия кафето, с кой мога се напия, с кой мога да сподлея нещо и т.н. > клишенца...

то с всички може да си пиеш кафенцето и да се напиваш ..

на веселото всички са приятели ,но това е заблуда

приятели са тези които и да нямаш пари за кафенце пак ще са с теб и пак ще можеш да им споделяш

Не знам дали си ме разбрал/а правилно, но написаното от мен е казано точно в този смисъл.

[baceto]

С кой мога да си пия кафето, с кой мога се напия, с кой мога да сподлея нещо и т.н. > клишенца...

то с всички може да си пиеш кафенцето и да се напиваш ..

абе аре да не е точно така...