Ем', факт е, че за добрия приятел ще си готов да поставиш (не)веднъж себе си на 2ро място. Просто искаш да го направиш, когато е необходимо и личния ти интерес бива поставен на заден план. Това се случва и когато нещо в плановете на твоя човек не те устройва, но пък искаш да е щастлив и не го възпираш.

А за конфликтите - те ги има, но липсват дългите сърдения, цупения и прочее, до голяма степен е зачеркната гордостта. Ще кажеш, че всички по-зрели хора го правят, но готовността, с която искаш да се сдобриш поне за мен е по-различна. Както каза и ти, скандалите не са за глупости и приключват доста по-лесно и с общото желание и от двамата души за хармония.


Относно равенството - беше образно това за поставянето на другия човек "над" теб, въпреки че не е далеч от истината..
Ако и двете страни го правят, значи и от двете страни на равното има едни и същи числа, т.е. има равенство, а не 60/40


Разбирам какво искаш да кажеш, и също разбирам, че съм фейлнала в опита си да обясня какво е истинското приятелство, но аз вярвам, че го има, независимо че примерите ми могат да се срещнат и в други аспекти от живота при различен тип отношения.

Има хора, към които отношението ти е в пъти по-специално и това определено са приятелите, а не познатите, колегите и т.н.