Оф, не съм казала това... че си плащам някой да ме разбира и да ми хвали постъпките.


Но не мога да се съглася, че има кой знае каква духовна връзка м/у психолога и клиента. Понякога ни се налага да признаем че грешим и да се оставим на някой по-опитен да ни помага, защото имаме нужда от това, но това не значи че сме 1ви приятели.
Наскоро ми се случи да потърся помощ от човек, когото не ми е приятел и то доста лична помощ. Да, дала съм му власт, като съм признала, че имам проблем, но това не го прави най-големия ми приятел и не знам си какво.
Не са малко в случаите, когато човек издъхва и казва "Имам проблем, по дяволите" и търси съвет не само от психолог, но и от обществото - примерно ако е отчаян асоциал и иска да се впише той трябва да попита обществото какво не му е наред, "защо не ме приемате?".
Не мисля, че това го прави приятел с хората, които пита, но определено му помага да се разбере сам и да си помогне, както и да му помогнат. Трябва все пак да допуснеш някого до сърцевината на проблема, за да ти помогне, но това не ви сближава автоматично. Ако си виждала дете, което всички отбягват, което задава въпроса на другите деца, ще видиш, че те му обясняват примерно, че е много лигаво, че нещо там им пречи, но това е просто констатация на очевидния му проблем с комуникацията, а не някаква велика връзка, създала се м/у тях.
Психолозите, разбира се, е по-добре да са ни симпатични, но основно те намират пробойните в начина ни на мислене, усещат комплексите и коригират, доколкото могат.
И лично аз с неохота изрязвам чувствата си, но знам, че трябва, за да ми бъде помогнато. Създава се някаква връзка, но не мисля че може да се сравнява с истинското приятелство.



Как да е, просто не мога да се съглася с всички, които искат да оборят съществуването на най-добрите приятели (т.е. най-личните ни), излагайки аргументи че щом вярваш на психолога си, значи и той ти е най-добър приятел, а тъй като той не ти е, едва ли не нямало истински приятели..

И не смятам даже вече да се обяснявам, който иска да си вярва. Това е като вярата в Бог, няма как да докажеш на атеиста че го има, просто вярваш и чувстваш духовното /само за пример/


И една скобичка, в едно истинско приятелство никой няма да иска да жертваш живота си за него - истинският приятел ще иска от теб това, което можеш да изпълниш и няма да има нереални очаквания. Той ще те разбира какво можеш и какво не можеш, както и на какво си готов за него. Така че това с летящия кит просто ми се струва, че отпада.