Не съм казала "приятел". Ти говореше, че не може да съществува "духовна връзка", аз оборвах това...
Не значи, че кой знае колко му вярваш или имате духовна връзка.
Нима под "духовна връзка" разбираш само приятелство? И все пак е интересно, че от никаква, премина до "не кой знае колко" и накрая до "някаква" - леко си измени тезата. Както и да е.

И не ми приемай думите толкова буквално. Няма да очаквам от някой да се убие заради мен. Просто казвам, че едно истинско приятелство, породено от чиста обич без интереси, би предполагало всякакви жертви. Безрезервна помощ. Чисто хипотетично, нима не е в способностите ти да се убиеш, за да спасиш другия, ако се налага? Кое му е нерелистичното- чисто физически погледнато? Защо не можеш? Защото вярваш, че животът ти е по-ценен от този на другия? Т.е. поставяш се над него. Нима не би направила всичко, за да помогнеш, с какво това е по-различно? Засяга прекалено много интересите ти. Просто хората така сме устроени- първо мислим за себе си, след това за останалите. Всяко нещо, което правим, е породено от мотив, който засяга наш интерес. И благотворителността, примерно- ще кажеш "хората даряват без да мислят за себе си" - в случая, емоционалната нужда да се чувстваш полезен/ по-добър човек надделява над нуждата, която имаш от парите, които даряваш. Когато помагаш, обикновено е за да задоволиш егото си, да се чувстваш по-добър/великодушен/извисен. Така е и при приятелството, обикновено имаш някакъв интерес от това. По-рано ти(мисля) беше писала "мъчно ми е за хората, които нямат такива приятели" (или нещо подобно)- ти вярваш, че твоето приятелство е нещо красиво, истинско, рядко срещано, което те кара да се чувстваш щастлива, че го имаш. Нима би заменила едно такова щастие за теб, заради някои неудобства, които то създава?

Така де, хората винаги изхабяваме много повече енергия да вярваме и да се самоубеждаваме в илюзии, създадени, за да избягваме реалността, която иначе би била болезнена, отколкото ако в действителност се сблъсквахме с нея. Някои хора явно ги е страх да вярват, че можем да разчитаме само и единствено на себе си.

И вярно, каквото и да напиша аз повече, или ти- ти си имаш едни възгледи сега. Може би ще се променят с времето, може би няма. Не се заблуждавам, че ще те накарам да си промениш мирогледа. Просто помисли и над другия вариянт. Ако изключваш всички възможни опции освен една, без дори да искаш да се замислиш над останалите, не смяташ ли, че е възможно да игнорираш и някаква истина?