Ми живея с него, понеже единственият ми друг избор е лудата ми баба, пък и така поне се виждаме. Иначето щехме да се виждаме 1 в седмицата, понеже сме различни смени.
Чувствата не са си отишли. Аз го обичам повече от всичко, но ми е писнало да правя компромиси за сметка на здравето си и нервите си. Той също ме обича, но този компютър му влияе адски зле. Като няма компютър всички викат виж ги колко са щастливи и всички много ни се радват и ние си прекарваме перфектно. Гушкаме си се, целуваме си се непрекъснато, но щом се намеси компютъра нещата стават зле.
За това, че го хараних така: ами съжалявам, но не виждам защо да лъжа. Поне да се засрами малко, пък и никаде не виждам да съм написала името му, че да знаете за кого говоря и кой храня. Просто нз как да го накарам да се хване в ръце.