Благодаря Ви за отговорите, ще се постарая малко да й обърна повече внимание и да се пробвам да поправя грешките си. Но както казах, тя не ми се кара само за това, много често все за нещо аз съм виновна. Просто ми се струва понякога, че си търси поводи да се скара с мен, дори съм й го казвала. За нещо дребно да е, тя го прави от мухата - слон. И повярвайте ми, знам какво е да нямаш един родител! За родния ми баща не му пука за мен, по улиците се разминаваме и онзи не може да ме познае. Единственния човек, който чувствам за баща е приятеля на майка, с който са от вече близо 10 години заедно. Винаги се е грижел за мен, докато баща ми не му мига окото за мен и сестра ми, която сега е в Гърция, но поне и тя го е заличила от живота си. Една приятелка пък например майка и е починала (Мир на праха й), когато е била на 6-7 от Рак. Понякога, когато някой случайно, без да иска я обиди с думичката "майка", това адски много я наранява и започва да плаче. Може аз да имам майка, но виждам болката на това момиче в очите й и до някаква степен, дори и много малка, аз я разбирам. Просто, само като я гледам как плаче, няма как поне малко да не разбереш болката й, а ако дори и малка част от нея не видип, то тогава си човек с каменно сърце! Но все едно, много се отклоних от темата.