- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Плюс/Минус Re-loaded
омг, асоциализирана вика![]()
- ако почна да изброявам, няма да ми стигне времето :с
кво ще изброяваш като не ме познаваш бе душко недосетлива?
thegreenzombie- ma lil' sis![]()
Първоначално написано от dinqta
Първоначално написано от ledenakrasota
ил,![]()
не е, изобщо не бях с тебе
мнем, ревлЮ![]()
мдам беше преди много време... и си опознала тва което съм ти набил в очите и съзнанието...
Шанс дай да продължаваме...
thegreenzombie- ma lil' sis![]()
Първоначално написано от dinqta
Първоначално написано от ledenakrasota
+ изглежда печена
- не откривам за сега
за Еоs
+ земна, печена
-
Никога не променяй тази част в теб, която ме обича ...
+ харесва ми аватара
- _ -
+ харесва ми аватара , симпатичен е.
- няма ..![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Първоначално написано от MeLikesPie
тоо е 2-ра употреба името ии на мен не ми харесва ;д.![]()
+ майна е , симпатична е.
- няма![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
+?
-няма аватар![]()
Fate has a way of putting in front of us that which we most try to leave behind. "Mozzie"
+интересна е..като мистерия
-не ми пука
6б3З10
+пекана е, хубава е
- някой път се заяжда ..
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...