- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Плюс/Минус Re-loaded
+ добричка е
- много е смотана
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
+ Пекана е много![]()
- нямааа![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
+ има си тема
- знае ми фейса
Оле,айде да я ъпнем!Първоначално написано от diksi
![]()
+Готин ми изглежда.
-Няма.
+ не ме дразни
- няква никаква ми е
Никога не променяй тази част в теб, която ме обича ...
+ печена е
- обсебена от тия понита, а явно и от чужди цици![]()
So if you callin my phone - leave a message..
So if you knock on my door - keep on knockin...
+ шъшкънин
- неко път си е ебал дреата, ебах, дееба бе дееба...
So if you callin my phone - leave a message..
So if you knock on my door - keep on knockin...
+ пич е
- струва ми се голяма лигла и мамино момиченце, може и да бъркам![]()
+ Готин е , от Пловдив е .
- няма![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
+ готина е , има як аватар и подпис
- няма
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
- някаква тъпа ми е
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
+ zaabaven
- puska ot onia gadnite kartinki