- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Плюс/Минус Re-loaded
- голяма е злоба, дано някой ден се промени ^.^
+ не съм видяла
Едит: ^ тва е за еос
буутибоу
- гаден аватар :/
+ различен е от това, което мислех, че е
*сън*
Не друсамПървоначално написано от Eos
май ти имаш нужда от цигара да си успокоиш нервите
Гейбоя
-противен
-тъп
-женствен
-гей
+Имаше, но го забравих.. сори пич
thegreenzombie- ma lil' sis![]()
Първоначално написано от dinqta
Първоначално написано от ledenakrasota
+ Пекан и точен.![]()
- вика ми памперс
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.Над мен летеше моят страх като гарван чер.И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
+ хубава е
- преди яко ме дразнеше, но сега съм с друго мнение
+Много луд![]()
thegreenzombie- ma lil' sis![]()
Първоначално написано от dinqta
Първоначално написано от ledenakrasota
+ печена, слуша мойта музика![]()
+готин/а е , пише в дневника.![]()
- няма
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.Над мен летеше моят страх като гарван чер.И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
- ше ходи да види мъжа ми![]()
+ поне ще получа снимки![]()
*сън*
+ беше готина
- много се развали нещо напоследък
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
+ има щастливо излъчване
- с тия понита ме побърква
+ готина
- ..
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.Над мен летеше моят страх като гарван чер.И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...