Здравейте,казвам се Ива на 17 години и за първи път пиша тука и ми е малко трудно да споделям проблемите си.
Честно казано незнам от къде да започна....
Животът ми е пълен ад.... не ми се живее но нямам силата да се самоубия.Хората винаги са ме предавали.Още от малка съм "подметката" на обществото.Нямах никакви приятели ,всички само ме обиждаха и биеха.После срещнах най-добрата си приятелка която ми помогна да изляза от дълбока депресия в ото бях вдигна ме на крака... и после отново ме заряза.... впосредством постъпих в друго училище... но ... мечтата ми е да ме приемат в симеоново защото искам да служа на обществото .Но впосредством и това се оказа невъзможно защото като малка съм имала тумор и имам операция... и едвали ще ме приемат защото ще искат медицинско... нямам никой до себе си който да ме подкрепи.... нито да ме разбере имам единствено родителите ми(с които немога да говоря на тази тема) и двете ми "приятелки" .... който не спират да ме разочароват... и игнорират ... просто незнам какво да правя... Също има и друго нещо... още като малка осъзнах ,че не си падам по мъже.... влюбена съм и винаги съм била в едната от тези приятелки за която споменах по-горе която просто ме наранява всеки ден с държанието си....


ужасно трудно ми е винаги съм била силен човек но просто нямам идея какво да правя и немога вече да премълчавам ,подминавам и .... незнам просто немога повече така незнам в какво да насоча живота си... ако имате идеи кажете ми защото незнам ;(;(;( искам да умра... но както казах... немога да се самоубия не ми стига цял живот съм трън в гъза на всички ... цял живот по болници... Господ ми е взел всичко... и какво ми е оставил... един пуст живот в който нямам какво да правя ;(