Как тълкувате "Щастието не е място, а посока"? Според мен щастието не е място, защото колкото и да си удовлетворен от живота си, от нещата, които притежаваш, ти реално си статичен ако не се стремиш към усъвършенстване. Именно стремежът към постигане на все повече и повече от целите и мечтите е посоката. Но по тази логика излиза, че винаги сме щастливи, защото колкото и да имаме, никога не ни е достатъчно и искаме още и още... А всъщност животът далеч не е само цветя и рози. Сериозно противоречие се получи. Ще ми бъде интересно да видя вие какво мислите.