Посъветвайте ме:(

[pa1n]

Здравейте! Моя проблем е следния..От началото на тази учебна година (15.09.10) ходя много рядко а у-ще.През ден и то карам 2 3 часа най-много.11 клас съм.Класната миналата седмица ни каза че днес (18.11.10)имаме родителска среща.Нямаше как да кажа на майка ми,защото ще разбере,че не ходя.Излъгах класната,че майка ми заминава за друга държава.Иначе съм спокойна,че съм се разминала..,но ето къде почва проблема...Прибирам се вкъщи и майка ми ме пита "утре какво ще обличаш за училище"Аз и отвърнах"защо питаш..какво значение има"и тя "ами класната ти дойде и каза,че не ходиш на у-ще и,че си и казала че съм заминала".....И то тук спира разговора ни.Нищо не ми казва,не ми се кара..НИЩО.Защо го прави?И каква ли е целта и?Утре като отида на у-ще ще е*а майката на класната..Какво да правя сега с майка ми..?? Какво да и кажа,как да и обясня като тя дори нищо не ми каза нито ме пита?? Дайте някакви съвети моля И благодаря предварително.

[vagarious]

Еми какво - нищо не й казвай!?
Смисъл, ако не те попита за обеснение някакво - мълчи си и точка.
A относно класната ти - много тежко го раздаваш на думи, кротни си дупЕто и си трай.

[AniBG]

Според мен или е безотговорна или иска сама да се справиш, да те научи на самостоятелност, знам ли!?!?

[GossipGirl89]

Ами нормално да не ти говори - ти какво очакваше? И не ти е виновна класната, че да си го изкарваш на нея - жената просто мисли за теб и бъдещето ти. Даже се благодари, че е била път до вас, за да говори с майка ти - ако беше някой друга пет пари нямаше да дава дали ходиш на даскало или не... Вземи се стегни и започни да си ходиш редовно. От тия бягства файда няма. Един ден ще съжаляваш жестоко. А относно майка ти - аз ако бях на нейно място не само, че нямаше да ти пророня и дума, но и щях да ти спра джобните и да те оставя да се оправяш сам/а... Отиди при нея, извини й се и поговорете. Кажи й че вече ще си ходиш редовно на училище и ще се опиташ да й се реваншираш

[pa1n]

GossipGirl89 не съм от тези момичета който разговарят с майките си за всичко,не мога да отида и да и се извиня..не че не мога ами май не искам.Никога не съм била отличничка и майка ми няма големи изисквания към оценки,също и никога не съм била от редовните.Предпочитам да се забавлявам от колкото да вися в у-ще ..и то за какво..като не ме интесесува нищо свързано с него?Да жалко за мен..знам си грешките,но е факт,че винаги съм била такава и не мога да се променя от днес за утре..Надявам се да разберете.Много обичам и уважавам майка си,но простно не обичам да говоря с нея по сериозни теми...

[Ssummerjam]

Нищо не ти е казала, защото знае, че и да го направи, от едното ще влезе, от другото ще излезе. След време ти ще си блъскаш главата. Може сега да ти звучи глупаво, но ученическите години са най-хубавите, като завършиш започват сериозните проблеми и трябва сам да се справяш с живота.

[Colouring]

Има вариант да е безотговорна и да не й пука,но силно се съмнявам да е така.
По-скоро и е писнало от всичко и знае,че няма смисъл да се кара,а ти сама трябва да си набиеш в главата,че трябва да ходиш на училище.Училището е задължение бе,хора?ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Както и да е..
според мен трябва да отидеш и да й се извиниш.Не очаквай да ти пророни думичка.И аз на нейно място не бих го направила.Всъщност,първо бих ти се накарала здраво,но да не навлизаме в друга тема.
Така.. отиди,извини й се и се стягай.

Предпочитам да се забавлявам от колкото да вися в у-ще ..и то за какво..като не ме интесесува нищо свързано с него?

Може би сега не те интересува,но след някоя друга година ще видиш какви глупости си мислела. Както се казва:"Каквото си надробиш това ще сърбаш!"Помисли..

[GossipGirl89]

GossipGirl89 не съм от тези момичета който разговарят с майките си за всичко,не мога да отида и да и се извиня..не че не мога ами май не искам.Никога не съм била отличничка и майка ми няма големи изисквания към оценки,също и никога не съм била от редовните.Предпочитам да се забавлявам от колкото да вися в у-ще ..и то за какво..като не ме интесесува нищо свързано с него?Да жалко за мен..знам си грешките,но е факт,че винаги съм била такава и не мога да се променя от днес за утре..Надявам се да разберете.Много обичам и уважавам майка си,но простно не обичам да говоря с нея по сериозни теми...

И на мен също по някой път ми е трудно да говоря с нашите за разни неща, но понякога просто е неизбежно... Не съм по извиненията, но когато се налага се прежалвам и се извинявам. По-добре и ти направи същото ако искаш да разбереш какви мисли майка ти и да си оправите взаимоотношенията. А колкото до останалото - то си е за теб като не ти се учи. То на никой не му се учи общо взето, но всички избутваме, защото знаем, че от това ни зависи бъдещето. Толкова ли няма предмет, който да те влече? Не си мислила един ден като завършиш с какво искаш да се занимаваш? Ако не си помисли и се насочи в тая насока. Знам че звучи банално, но повярвай - един ден наистина ще съжаляваш ако сега не си вземеш хляба в ръцете

[juveteam]

Не съм чел горните мнения,но според мен не и казваи нищо,а ако тя нещо пита просто и обясни,защо така си казала на класната и това е...
Утре питаи класната и защо те е изклеветила така и това е(макар,че това и е работата).

п.с.Нали знаеш всеки има такива случеи,но те минават за 1седмица и после след време ще се сещаш и ще се смееш на тея неща...и родителите са мина през това и ние ще минеме(някои са минали като мене),а децата ни ще ни лъжат с др неща и това е ...