О, за раковите заболявания мога да те уверя, че се изливат ПОНЕ толкова пари, колкото за ХИВ/СПИН. За Хепатит си прав - бедата при него е, че е излечим, но безотговорността при него е от критична важност.

Филмът не е за изхвърляне, но за човек като мен е доста трудно да се гледа. Отдал съм последните пет години от живота си в тази сфера на превенцията и също съм си задавал подобни въпроси, които, да, са интересни и провокативни, но в същото време някак не ме удрят толкова в окото на фона на всички хора, живеещи с ХИВ, които познавам - пет или шест човека. И те са минали през описаните във филма емоции, но не са се самообрекли, а дори напротив - изключително жизнени и готини хора, които обаче в същото време приемат лекарства и работят с други като тях.
Същевременно се чувствам предизвикан да разговарям с хора от областта - епидемиолози, от сферата на публичното здраве или други медици. Сериозно си мисля да издиря тоя-оня и да ги питам.

Впрочем, частта с майката и детето е покъртително зле. В момента, в който тя обяснява как е давала лекарството, ситуацията яко, ама яко издиша.
Хареса ми обаче това накрая, че не трябва да има "моя и твоя страна" по въпроса, а "про-" и "анти-" трябва да се обединят, за да разрешат мистериите около темата. Същевременно филмът не дава шанс на двете страни по равно.
Иначе филмът е полезно да се изгледа, но както казвам за всички филми, представящи конспиративни теории (или подобни) - ако повярваш на 100%, значи нищо не си разбрал. Точно защото "винаги трябва да се съмняваш".