Синтезирано или не съвсем.... въпрос на гледна точка.

[WaterLilly]

Вината си е изцяло твоя. Оправяй се както знаеш. Тук никой няма да може да ти помогне, дори да иска.

[NeRoX]

Ти си интересна личност. На хора като теб се дават доста трудно съвети. Според мен можеш сам да си отговориш на всеки един поставен въпрос, но типично за човешкото същество искаш по някакъв начин да се увериш в отговорите си и се надяваш, че това ще стане ако чуеш и чуждото мнение. За съжаление съм прекалено малък, за да мога да те посъветвам в каква сфера да си търсиш работа, защото на мен самия тепърва ми предстои да уча висше. Единственото, което мога да ти дам като съвет и мисля, че може да ти свърши работа без да дрънкам празни приказки е следното. Научи се да не мачкаш хората. От съвсем малкото твои постове, които съм прочел ми прави такова впечатление. Това не те прави по-силен. Може би те кара да си го втълпиш, но не и да ти помогне в действителност. Не обичам такъв тип хора. На всеки му е сладко да смачка буболечката до себе си като се почувства по-велик, но това не е начина за нищо. Времето ще отмине и ти ще забравиш за тази бобулечка, но не знаеш един какво ще стане с с нея и до къде ще стигне тя. Не знаеш дали твоето мачкане няма да я направи по-силна. И по-ирония на съдбата в твоя случай се е случило точно нещо такова. Уважавай хората около себе си каквито и да са те. Ако са ти прекалено неприятни ги подмини, но не ги мачкай. Когато смачкаш някое малко момиченце или момиченце тук във форума ще се чувстваш маааалко по-велик, но не знаеш какво ще се случи зад другия монитор и как ще се почуства човека от среща. Опитай се да се поставяш поне малко на мястото на другите. И не съжалявай за случилото се с теб. По-добре да рискуваш и да пропаднеш. Само тогава можеш наистина да оцениш какво си имал. Смятам, че един човек не може да не се сътвори като личност, ако не е стигнал дъното по един или друг начин. В края на краищата прави това, което те прави щастлив, защото живееш един живот, но бъди готов във всеки един момент да поемеш последствията от действията и решенията си.

[Lyubeto]

Сам каза ,че никой работодател не би те чакал цял месец , за да пуснеш предизвестие.Еми ето сега не се нуждаеш от толкова време. Изтекът ли Х месеците започвай търсенето. А и нищо не ти пречи да отидеш на няколко места , където би искал да работиш и да попиташ дали не търсят помощник или дали не може да те обучават (примерно преди работа, след работа или когато имаш време). И това е възможност дори и да мислиш ,че не търсят такъв вид работна ръка нищо не ти пречи да опиташ. Анализа или самоанализа няма да помогнат особено ако сам не си помогнеш с някакви действия.

[sabaton94]

Аз лично не смятам, че си сбъркал като си напуснал офиса при положение, че тази работа не те е удоволетворявала, не ти е харесвала (иначе не би я напуснал) и си мислил, че можеш повече. Щом имаш желание за развитие, следователно можеш да направиш каквото поискаш, просто не си имал късмет, или си изпуснал възможностите или не знам какво, но продължавай да се мъчиш. Развитието идва със желание, много труд и търпение.

[eXxXciTeD]

Написал си толкова дълъг пост все с нещастия и неща, които са ти се случили, а не искаш в живота си. Като цяло изглежда, че си настроен на отрицателна вълна и привличаш още от същото, концентрирайки се върху това. Гледай "The Secret".

[suantito]

Здравей Валди . Като за начало бих ти препоръчал една книга да прочетеш която ми помогна да реализирам целите си , книгата се казва "подсъзнанието може всичко " . Ако си заинтересован мога да ти я пратя по скайп..
Харесваш ми , и секи ден се обеждавам че в българия има можещи и знаещи хора и ти си един от тях.

Съвета ми към теб е да не се отказваш от целите си , според мен си постъпил правилно като си напуснал офисчето си , щом работата ти не е носила удовлетворение закакво тогава да се мъчиш с нея!?

Доколкото сегашната ти работа това е просто временно явление

skype : nikolai_913

[mArMaLaDkA]

Четох, четох, реших да не се обаждам, ама след втория или третия пост тип "правилно си напуснал работата си, щом не ти е носила удволетворение", жестоко ме досърбяха пръстите.

Имам чувството, че повечето от вас живеят в някаква паралелна розова реалност, в която понитата и еднорозите щъкат напред-назад, а парите падат от небето, затова можеш да си стоиш спокойно със скръстени ръце и да безделничиш, само защото нещо еди-къде-си не ти харесвало. Вярно, че е тийн форум, ама чак пък толкова заблудени бива ли да сте?

Работата е, за да си изкарваш прехраната. Не е задължително(и в повечето случаи не е) да е приятна. Удоволствието от работата е един бонус към това, което печелиш.

Лирическото ми отклонение беше дълго, защото иначе нямам какво толкова да кажа. Завършил си някаква си гимназия, решил си да не следваш висше - окей, всеки има право на избор. С направата на този си избор обаче е би трябвало да очакваш, че няма да ти е лесно. Не че пък за тези, които имат едно, две или три висшета положението е по-розово и много малко от тях работят по специалността си, но е факт,
че дипломата, самата хартийка, че си завършил още нещо си, освен едно средно, отваря в пъти повече врати. Та ти си избрал да не следваш висше => е би трябвало да си приел, че ще работиш какво да е. Някой те е наел в офис навремето, разглезил те е, накарал те е да си повярваш повече, отколкото трябва, и оттам насетне идва кашата. Да, можеш да просперираш и да се изкачваш нагоре в служебната йерархия, но това не става от днес за утре. Нещата стават бавно и конкуренцията е голяма, дори ако става въпрос да си шофьор към някоя фирма. Приеми, че отначало ще си никой и ще си зависим, и не се прави на много знаещ и разбиращ, за да не си създаваш излишно проблеми. И не живей в миналото. Историята с офисчето е далечна, така че е излишно да се биеш в гърдите и да претендираш колко си бил постигнал навремето.

[sweet_sorcerer]

@sweet_sorcerer - Ти какво мислиш да правиш от тук нататък? Докога мислиш да сервираш питиета на разни знайни и незнайни хора?

Иначе... ако сам не си помогнеш... и Господ не може да ти помогне.

.[/quote]

Ами смятам да си завърша университета, не знам ти на колко си, но аз съм малка и имам време да се реализирам след това. Налага ми се да рабоя, за да си плащам таксите и ще го правя, докато се налага. Не съм забравила целите и мечтите си, просто за сега се налага да забавя темпото за малко. А ако не виждаш взможности пред себе си, ами създай си такива...Ти си фотограф, имаш въображение, ако си "закован" още време X на тази работа, поне направи престоя си колкото се може по -приятен.

[valdesbg]

@vesito13 - занимавах се със съвсем просто нещо. Рефрешвах в една страничка и приемах обажданията от клиентите. Разбира се за такава дейност ми плащаха не-кой-знае колко. На мен обаче ми стигаше.

@WaterLilly - гениално заключение Предлагам да закрием всички болници и санаториуми

@NeRoX - какво да ти кажа на теб. Мачкам хората или просто заздравявам броните им. Въпрос на гледна точка. В миналото бури, огън и дъждове са били голям проблем за хората, хората са се кланяли на слънцето и предвид че къщите им са били направени от кал/глина при всеки порой е било въпрос на късмет къщата ти да оцелее... докато днес.. ние сме ги подчинили и работят за нас. Нали? Те ли са ни мачкали тогава, или ние не сме намерили начин да съжителстваме с тях? По принцип не съжалявам за случилото се. А дори и да съжалявах.. нямам машина на времето за да се върна и да постъпя по друг начин. Както казах малко по горе - осъзнавам колко жестоки шамари ми се удрят в момента. Приемам ги с необходимата доза спокойствие и без да се бунтувам, защото знам че си ги заслужавам.

Виж последното ти изречение е доста хубаво Нямаш си и на идея сигурно какво значи това за мен.

@Lyubeto - да, това е доста добра идея. Честно казано не бях се замислял за подобно решение. За да има действия...те трябва да са ответна реакция на нещо. А за да осъзнаеш че има нещо... то трябва да анализираш обстановката около себе си. Така че всичко започва в главата.

Благодаря ти!

@sabaton94 - какво значение има в случая дали ме е удовлетворявала или не? Повече от ясно е че в днешния свят ти трябват пари за да оцеляваш. Съответно работи бол, можеш да си избереш по какъв начин искаш да си изкарваш прехраната. Не е задължително да ти допада, но пък е задължително да получаваш толкова че да можеш да правиш нещата, които са ти приятни като същевременно осигуряваш достатъчно количество ресурси за да преживяваш. С прости думи казано - работата ти е задължително условие за да се развиваш в личен план. Каква точно ще е - избираш ти.
На работното място никъде не те задължават или изискват от теб да харесваш това, което правиш. Искат да го правиш качествено. Толкова.

Не че искам да се заяждам но как Ник Вуйчич би свирил на пиано? Да приемем че има огромното желание.. как чисто практически би свирил на пиано човека? Освен желание за нещо.. трябва да имаш и възможност да го направиш. За което всъщност аз пиша темата - искам да видя възможностите пред мен.

@miminko - Те хората са казали - ако ще скачаш в дупка... провери преди това колко е дълбока. Благодаря и на теб за подкрепата.

@eXxXciTeD - хубаво филмче е това, обаче лекичко издиша на практика. Не заради друго, а защото ние не сме господари на вселената за да можем да я манипулираме. Или казано по друг начин - Факта че днес намираш 50 лева не е защото си си пожелал преди Х време да имаш пари. Просто някой преди теб е бил достатъчно разсеян за да ги загуби, и това няма нищо общо с твоето желание.

Да, разбира се че силната вътрешна мотивация е важна.. критически важна. Нещо като двигателя на един автомобил. Обаче я ми кажи какво ще се случи ако двигателя реве на пълна мощност, обаче нямаш скоростна кутия? Или са ти повредени полуоските? Или си дръпнал ръчната докрай? Ще тръгне ли колата? Или ще си седи на едно място въпреки рева на двигателя?

@suantito - явно си чел моите постове и знаеш че се интересувам от подобни книжки. Разбира се че всички минава през призмата на моето ежедневие и нищо не се възприема за чиста монета. За добро или зло скайп не ползвам... така че можеш да ми пратиш книжката на ЛС.

@mArMaLaDkA - откога чакам да се разпишеш и ти. Ти отново пишеш верни неща. Макар и да не ми е приятно това, което си написала няма как да отрека че това е самата действителност. Съгласен съм да се катеря по стълбичката на успеха, 2-3-5 години че и повече. Което донякъде ми допада повече, отколкото да бъда спуснат с парашут на мястото Х заради хартийката с надпис "Висше". Офисчето беше споменато с толкова добри думи заради факта че там не ми беше неприятно. И това е сферата, в която бих искал да се развивам. Далеч съм от идеята че това беше мечтаната работа за мен, или че съм бил разглезен. Просто офиса се вписваше по идеален начин в ежедневието ми, без да ми пречи на нищо, което планирах. Не говорим за удоволствие от ядосани клиенти или сайтове скапващи се по 10 пъти дневно, или неуточнени мейли, чието съдържание и цел трябва да гадаеш. Говорим че всичко това аз вършех качествено.

По принцип си права - почваш като никой и постепенно си израждаш име. това ми е познато. Макдоналдс просто не е сферата, в която искам да се развивам. толкова.

Разбира се идеята за висше ми е страшно примамлива. Точно това пък бих го учил за кеф, ей така да си почеткам егото че ще навляза по дълбоко в дадена област и ще си направя якия кеф да стигна далеч в някоя област.

Ще кажете за какво ми е ако ще се катеря по трудния начин в йерархията? Ще ви дам пример - ако изучаваш психологията задължително ли е да станеш психолог? Или може да си мениджър в голяма фирма за мебели и да използваш познанията, които си придобил за да решаваш конфликти бързо и безпроблемно по начини, които другите дори не са си и помисляли? Или пък можеш да бъдеш и фотограф... и да знаеш как да предизвикаш определена емоция у модела ти за да я запечаташ на снимка?

[WaterLilly]

@WaterLilly - гениално заключение Предлагам да закрием всички болници и санаториуми

Чудесно сравнение - тийнпроблем и болници/санаториуми.

Купчина 15-, макс 18-годишни нямат с какво да ти помогнат. Факт. Сам си виновен, че си се възгордял и просто ей така ти е хрумнало да си напуснеш работата. От самолюбието ти идват всичките проблеми.

[sabaton94]

Има значение, човек, защото ако работата не ти носи удоволствие, ако за теб е свързана само с мъка, недоволство и труд, ти никога няма да си в настроение, няма да си продуктивен и да работиш добре. Казано е "обичай работата си и няма да имаш нито един работен ден". Аз лично не мога да си представя да работя нещо, което няма да ми носи наслада и чувство за удоволетвореност (въпреки, че нищо не се знае).

[SunShinePearl]

Според мен не трябва да се хвърляш на всяка работа и само да ги мениш намери точната и да не е поне да ти е по-приятно.Вярно на зор ще си това време но предполагам че вашите могат малко да ти помогнат всеки понякога затъва.

[Destroyer89]

Познавайки не малко хора като теб, бих могъл да ти препоръчам да заминеш за чужбина. Лично аз бих избрал Швейцария,Австрия или Кипър.В началото ще ти е много трудно и ако не си, си взел поука от грешките, които си направил ще затънеш.Но ако стискаш зъби и работиш здравата, независимо какво, малко по- малко ще почнеш да се издигаш. Иска се много упоритост и усърдие особено, когато не познаваш никого...
Ще кажеш, защо пък в чужбина.Еми, защото условията за живот са много по-добри, работа се намира много по-лесно(както и квартира) и е много по-добре платено.Хората са склонни да помагат, за разлика от България, където всеки при първа възможност ще те пре*бе...
Ако имаш някакви връзки използвай ги.Ако имаш приятели/познати, които могат да дойдат с тебе или вече са заминали, възползвай се- много е тежко да си в друга страна сам без никого.
Преди да заминеш е хубаво да имаш достатъчно пари за билет отиване и връщане, квартира и други потребности, което означава да седнеш на задника си и да работиш.
Пп. Дадох ти съвет, а това дали ще му обърнеш внимание си е твоя работа.Дано съм бил полезен.

[valdesbg]

@sabaton94 - ако не ти пречи и не те изморява... няма проблем. Ако можеш да си нагодиш ежедневието така че да нямаш проблеми със свободното време... не е задължително работата да ти носи удовлетвореност. За тая цел има хобита. Това с непродуктивността е мит.

@SunShinePearl - това е и идеята. Родителите ми... няма как да ми помогнат. Няма да задълбавам защо.

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията

[Deadlock]

Работата е, за да си изкарваш прехраната. Не е задължително(и в повечето случаи не е) да е приятна. Удоволствието от работата е един бонус към това, което печелиш.

тъй като съм яхнала едно пони..., ми се струва тъжно на двайсетина години да си толкова увяхнало мъдър, че да приемаш за нормална идеята да прекарваш голяма част от живота си, каквато заема работата, някъде, където не ти е приятно.

към автора:
щом в момента не можеш да направиш нищо по въпроса с работата, насочи вниманието си към нещо друго - например хората около теб. зарадвай някого, излез с позабравен човек, на когото не си се обаждал от година.. такива неща. усети и оцени присъствието на хората в живота ти. може да изскочи нещо.

[Destroyer89]

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията [/quote]

Всъщност въобще не е мит.Стига да имаш връзки, възможностите са много по-големи, а ако нямаш е долу-горе същото, но в по-добра обстановка.

[sabaton94]

@Destroyer89 - това с чужбина също е мит. Иначе нали се сещаш че никой нямаше да остане в Бг. Тук е малко по хейтърска обстановката, и това е основното което плаши хората. Иначе възможностите са същите. Казал съм си - оставам в Бг.

Благодаря иначе за мненията

Всъщност въобще не е мит.Стига да имаш връзки, възможностите са много по-големи, а ако нямаш е долу-горе същото, но в по-добра обстановка.[/quote]
Хах, кое е по-добра обстановка? Да се държат с теб като с емигрант, като с някакъв дошъл от третия свят? Да те гледат все едно си неандерталец? А ако имаш връзки тука ще си си доста по-добре ако имаш връзки там, щото там връзките много много не важат.

[Destroyer89]

Бил ли си въобще в друга държава ?
Усещам, че ще се отклоним от темата и ще почнем да се флеймим в темата на човека, така че се оттеглям.

[jghgh]

Шуробаджанащината не помага в чужбина.

Разбира се, който не е опитал, не е успял (да пробие), но е по-добре да си изхвърли представите за връзки и урежданици ;] Т'ва да не ти е Българийка..

[Destroyer89]

Имах предвид, че ако познаваш някого ще ти е доста по- леко, че не си сам в чужда страна...whatever.И аз лично се уредих с работа в Испания чрез майката на един приятел.

[Rebus]

Ами сгрешил си с напускането на първата си работа...Можело е да си намериш нещо по-добро преди да се махнеш.Един вид да си постелеш отдолу.Но пък от друга страна,така си решил..така си направил.Сега оценяваш дали е било грешка или не,както и си носиш отговорността за действията си.Имам чуството ,че през това време си мислил,че живота е розов и всичко е като по мед и масло..Е,де да беше така.. Като съдя по писанията ти из форума изглеждаш умно момче..Защо не запишеш висше , с което да можеш да се реализираш?

Мачкам хората или просто заздравявам броните им. Въпрос на гледна точка.

Смали малко това самочувствие..Сега тези от Mcdonalds те мачкат или просто ти заздравяват бронята,както казваш въпрос на гледна точка.

[krem4et0]

Не съм имала работа, която да напусна. Имах договор за определено време и той изтече. Сега пък съм закотвена още 2 години и отгоре с това си занимание. Не, че няма мърдане, но подобен лукс не мога да си позволя в такъв малък град като моя. А и не искам. Да, не е точно това, което мечтаех. Исках по друг начин да ми се случат нещата, но сега минавам по стълбицата без да изпускам нито едно стъпало. Целта ми е ясна и съм пределно мотивирана, защото на финала ме очаква нещо, което ми харесва да правя - да преподавам, да обучавам. А и чисто прагматично работата е добре платена.
От друга страна мъжът ми реди паркет и слага парапети, а изкарва пари, за които аз ще имам да чакам поне още 3-4 години (е, когато има работа). Така, че...не винаги мечтаната работа е и доходоносната работа. Не съм на позиция да поема подобен риск, отказвайки се от нещо сигурно. По принцип не рискувам и не оправдавам подобни рискове. Но всеки си знае какво е склонен да жертва, за да е щастлив. Аз исках да живея самостоятелно с мъжо и преподаването ми хареса. Асистентско място нямаше и записах докторантура. Преди това пак търсих работа като учител. Нямаше...Примирих се с нещо, което не ме удовлетворява в най-голяма степен, но без да губя главната цел.
Ти имаш ли цел? Не само за работата, а по-глобална. Работата за мен е средство за по-добър живот, който да ти позволи да реализираш истински важните неща. Ти какво искаш да ти се случи в близките...3 или 5 години. Къде искаш да си?

[SolemnityOfDeath]

1) мачкал си хора и сега ще те мачкат
2) позволил си си в неособено стабилни икономически времена да подминеш добри оферти за работа - сега ти се връща

нищо, ама нищо неправомерно не виждам в това. абсолютно заслужено и следствие от постъпките ти.

другия път си опичай акъла и не бъди толкова алфа и високомерен.

[valdesbg]

@Deadlock - въпроса е там че около мен не опстанаха хора, които мога да зарадвам. И не това не е мрънкане, а просто факт. Вариант е да си намеря нови приятели.

@Destroyer89 - тревата е по зелена на другия браг, meh?

@Rebus - доста логично е това което казваш. Розов живот... не, по скоро смятах че аз съм някакъв център на Вселената и нещата ще се въртят около мен, просто защото така искам. Е да ама не...

Висшето е идея, която обмислям доста отдавна. Миналата година не ме приеха, тази година ще опитам пак.

Тези от макдоналдс в момента ми заздравяват бронята. Вярно по малко брутален начин, но да. Проблема на мен ми е другаде. Че Макдоналдс не е сферата, където искам да се развивам.

@krem4et0 - излюзията че ще рабптя нещо, което ми харесва и ще получавам чувал с пари е хубава, но никога не е била на преден план. Съвсем наясно съм че една работа няма как да ти допада винаги, по простата причина че няма начин да правиш САМО това, което искаш. Нямам проблем с изпълняването на задължения и/или неща, които не ми харесват но трябва да се свършат.

А ти какво работиш в момента? Не беше ли точно учителка?

Цел... имам. Да, съвсем права си че работата е просто средство за подреждане на живота ти в определен ред, който ред на теб самия като личност ти допада.

Какво искам да ми се случи ли? В личен план мога да ти отговоря - щастливо женен за някоя жена, и едно детенце. Това за след 5 години. В професионален план - искам работа, която зависи от мен. Веднага се сещам за един приятел, като пример. Той работи във Фотопавилиона в Пловдив. Сам е в магазина откакто е почнал там(почти 2 години). Обяснено му е кое колко да поръчва и кое как се прави. И шефа му наминава един път седмично. Иначе на моя приятел се разчита да управлява магазина. Ето такъв тип рабопта искам - да ми се възложи задача и съответно срок за нейното извършване, И след изтичане на определеното време да ми се поиска резултата. А как ще го постигна това вече ще е въпрос на личен избор. Не е проблем да е в колектив, стига да не ми се виси на главата.

По нагоре бях обяснил какъв точно тип работа харесвам и бих искал да работя.

Та... това ми е целта в личен и професионален план. Разбира се имам и още една цел свързана с хобито ми - да се науча снимам като хората портрети. И изобщо да се развивам във фотографията. Без да изкарвам пари от това.

@SolemnityOfDeath - съвсем вярно. Относно последния ти ред... мисля че ако смекча високомереността ще е добре. Да си алфа.. само по себе си не е лошо в никой случай. В комбинация с егоцентризъм обаче нещата излизат малко извън релсите

[krem4et0]

Редовен докторант съм. Имам си задачи и срокове за тяхното изпълнение, но как какво и кога ще върша нещо си решавам аз. Ако разбира се не говорим за много спешни неща. Хубаво занимание за хора, които четат и учат много, а и имат дар слово. Но не мечтаната - асистент. Но аз бях в позиция каквото се "отвори" по-първо в моята катедра. За сега съм доста доволна