"Времето лекува"...,но всичко ли?

[SuperBadSuperFresh]

Фразата "Времето лекува" е известна на всички ни.Всеки от нас се е убедил по една или друга причина,че това е вярно.Но дали във всички случаи?Има ли неща,които времето просто не може да излекува?Пределно ясно ми е че ще се намери някой наскоро зарязан,който ще заяви че времето не може да излекува болката му.Не съм склонна да повярвам,че може човек да страда вечно за изгубена любов,особено на нашата вързаст.Както и да е,очаквам мнения.

[d3viL]

Колкото и да ни се ще времето не лекува.
Просто с времето свикваш в болката, научаваш се да я игнорираш, но това не значи, че я няма.
Тя е там и се появява винаги в най-скапаните моменти. След това се чувстваш като парцал, но отново вдигаш глава и продължаваш напред. Усмихваш се, същия си както преди, но не съвсем.



P. S.: Не говоря от името на "тукощо зарязано момиче". Нито пък само за "скъсване".
Говоря за загубата на любим човек попринцип.

[ScarletBite]

Лекува всичко, което трябва да бъде излекувано.

[izlishna]

Лекува това което преживяваме по-лесно, но не лекува това което не искаме да приемем..

[Ssummerjam]

Не лекува, просто след определен период болката в известна степен се притъпява.

[tinkerbella]

Според мене времето нищо не лекува. Ако става въпрос за загуба на човек, рано или късно свикваш с липсата му и болката не е толкова силна както в началото. А и ако сам не си помогнеш тая прословута болка няма да спре. Ако нямаш желание да я притъпиш, а тъпчеш на едно място нищо няма да бъде излекувано.

[Wits]

Има ли неща,които времето просто не може да излекува?

АIDS...и не само.

[rebeccaa]

Лекува това което преживяваме по-лесно, но не лекува това което не искаме да приемем..

!!!!!!

[Di]

не лекува,когато изоставиш всичко
както направих аз.

[antifashionshit]

така или иначе, времето си тече. важно е какво правим ние през това време, защото то няма да се върне ;д

[Al3xA]

До една степен,времето лекува...В смисъл,лично аз съм имала преживявания,които съм си мислела,че няма как да бъдат забравени..Усещала,съм обида и болка,които съм мислела че няма да минат с времето...и въпреки това в един момент спира да ми прави впечатление,че нещо ме е наранило и колкото повече време минава,ми става по-леко Не знам,дали времето лекува всичко..но почти всичко дам

[mArMaLaDkA]

Лекува всичко, което трябва да бъде излекувано.

И аз така мисля, като ще добавя и че времето лекува, когато човек иска да бъде излекуван. Имаш ли желание за промяна, работиш ли над себе си, рано или късно се справяш с драмата, която си преживял и продължаваш напред.

Само че, има разни тънки моменти, в които правиш всичко като по учебник, т.е жънеш успехи в училище/университета/на работното си място, намираш си чудесна компания, имаш си върволица от кандидати и съответно с някои от тях имаш много приятни мигове, максимално се опитваш да намалиш притока на мисли по бившата си изгора(примерно), обаче просто не се получава години наред. И ето тук вече идва противоречието и голямото изключение.

[ivan_realmadrid]

Фразата "Времето лекува" е известна на всички ни.Всеки от нас се е убедил по една или друга причина,че това е вярно.Но дали във всички случаи?Има ли неща,които времето просто не може да излекува?Пределно ясно ми е че ще се намери някой наскоро зарязан,който ще заяви че времето не може да излекува болката му.Не съм склонна да повярвам,че може човек да страда вечно за изгубена любов,особено на нашата вързаст.Както и да е,очаквам мнения.

Вечно да се страда за някой/някоя не но временно да

[zority7]

Лекува раните, но пак остават следи от всичко,което си преживял.Мен ме излекува,1 година страдах и вече не бях същатата.После срещнах сегашната ми любов,но пак не съм същата както преди да ме наранят

[sweet_sorcerer]

Всъщност времето не е някакъв аспирин за да лекува нещо. Просто с течение на ВРЕМЕТО осъзнаваме струва ли си да ни боли за въпросното нещо, дистанцията ни позволява по - добре да обмислим ситуацията. Не времето, а ние сами се лекуваме от това, от което решим...времето ни дава, е,всъщност време и съответно възможност за да го направим....

[jghgh]

Нещо не мога да се съглася, че болката винаги си оставала, ама просто свикваме с нея/игнорираме я и т.н.

Логиката е никаква.
Мен като ме е боляло дълго за един човек, наистина е имало случаи, в които съм си вярвала, че съм го преодоляла, обаче се е появявала болката "в най-скапания момент", но все пак това го говоря в мин.време, защото тези неща си останаха там. В миналото! Болката така или иначе ВСЕ НЯКОГА си заминава БЕЗВЪЗВРАТНО.

Времето лекува, да. Поне за любовните трепети.

За загуба на близък човек не мога да се изкажа, там е по-различно.

[GossipGirl89]

И аз не съм съгласна че болката се притъпява и забравяш за нея... Просто с течение на времето ти минава и се оправяш. Преди години страдах страшно много за 1 човек и накрая, след толкова неуспешни опити да го забравя, бях решила да се примиря с факта, че цял живот ще ме боли за него. И точно тогава, когато вече бях отказала да се боря, го забравих и се оправих. И не мисля че съм игнорирала болката - аз изобщо не чувствам присъствието й ;] Проблема е в това, че когато ни наранят много искаме.не искаме се променяме... и понякога тая промяна не е към добро.

[Jessie]

Лекува, лекува ... колко да лекува... след време вече почва да не ти пука, срещаш нови хора, нови приятелства ... Знам го от личен опит.

[Li0nesS]

Колкото и да ни се ще времето не лекува.
Просто с времето свикваш в болката, научаваш се да я игнорираш, но това не значи, че я няма.
Тя е там и се появява винаги в най-скапаните моменти. След това се чувстваш като парцал, но отново вдигаш глава и продължаваш напред. Усмихваш се, същия си както преди, но не съвсем.

+100

[xoxi]

Не, времето не лекува всичко. Може да излекува примерно болката от раздялата с любимия човек, но дали може да излекува болката на една майка, загубила детето си? За нещастие познавам такава майка, която вече 14 години не може да излекува болката си.
Всичко зависи от това, колко ни е повлияло психически дадено събитие.
Миналата година едно момиче се хвърли от последния етаж на блок. Точно когато е паднала, долу е минавала жена и фактически момичето се е 'разбило' точно до нея. Според вас колко време ще трябва на тази жена за да се излекува от стреса? Въобще възможно ли е според вас да се излекува от такова нещо?
Има неща просто, които остават за цял живот.

[Magic_Girl]

Времето лекува само някои рани - други просто ги подтиска някъде дълбоко в нас, така че да не кървят...

[w0sh]

Изнасилване, убийство, понички.

Това са нещата/

[Neftochimic]

лекува, но не всичкo ;/

[IndependentGirl]

Времето не лекува, то просто ти дава възможност да приемеш по-спокойно това, което ти се е случило и да обмислиш и погледнеш нещата реално отстрани. ;]

[Eos]

Колкото и да ни се ще времето не лекува.
Просто с времето свикваш в болката, научаваш се да я игнорираш, но това не значи, че я няма.
Тя е там и се появява винаги в най-скапаните моменти. След това се чувстваш като парцал, но отново вдигаш глава и продължаваш напред. Усмихваш се, същия си както преди, но не съвсем.



P. S.: Не говоря от името на "тукощо зарязано момиче". Нито пък само за "скъсване".
Говоря за загубата на любим човек попринцип.

ахах. толкова вярно.
просто болката притъпява.