Нещо не мога да се съглася, че болката винаги си оставала, ама просто свикваме с нея/игнорираме я и т.н.

Логиката е никаква.
Мен като ме е боляло дълго за един човек, наистина е имало случаи, в които съм си вярвала, че съм го преодоляла, обаче се е появявала болката "в най-скапания момент", но все пак това го говоря в мин.време, защото тези неща си останаха там. В миналото! Болката така или иначе ВСЕ НЯКОГА си заминава БЕЗВЪЗВРАТНО.

Времето лекува, да. Поне за любовните трепети.

За загуба на близък човек не мога да се изкажа, там е по-различно.