Цитирай Първоначално написано от d3viL
Колкото и да ни се ще времето не лекува.
Просто с времето свикваш в болката, научаваш се да я игнорираш, но това не значи, че я няма.
Тя е там и се появява винаги в най-скапаните моменти. След това се чувстваш като парцал, но отново вдигаш глава и продължаваш напред. Усмихваш се, същия си както преди, но не съвсем.



P. S.: Не говоря от името на "тукощо зарязано момиче". Нито пък само за "скъсване".
Говоря за загубата на любим човек попринцип.
ахах. толкова вярно.
просто болката притъпява.