Моят проблем е следният - познавам се с едно момче от около половин година, доста време беше нужно, за да се получат нещата м/у нас по една или друга причина...даже имаше един в период, в който аз се бях отказала от това да го чакам, но точно тогава той се усети и така да се каже 'ме хвана' в най-подходящия момент и от няколко седмици сме заедно...харесва ми това, че забелязвам промяна в цялото му поведение към мен и съм изключително доволна, но има една подробност, която не знам дали бих нарекла проблем...имам чувството, че той не мисли толкова за мен колкото аз за него или поне не ми го показва, което за жалост ми влияе...гаджетата на повечето ми фр им звънят само, за да ги чуят, пишат си супер често, а при нас може да минат 1-2 дни в които и 2мата сме онлайн, но не си пишем или не си звъним...а когато си говорим и се срещаме всичко е смея да кажа перфектно...доста ми е трудно да го разбера, защото преди когато съм го питала, винаги леко се дразни, че постоянно задавам въпросите 'защо така, защо иначе' понеже от една страна си е такъв, по-важна е директната комуникация за него...и все пак бих искала да променя нещата без директно да го критикувам. Според вас това нормално ли е? Обикновено пробвам да играя на недостъпна така да се каже и той ест се сеща когато усети липса, но самата аз се измъчвам да стоя и да чакам да ме потърси...звучи малко наивно, но си е проблемно. Съвет? : ))