Понякога случвало ли ви се е да се борите за нещо , за което виждате съвсем ясно че няма смисъл? Така се чувствам аз всяка вечер.Говоря за едно момче , което живее в София, а аз в Бургас- буквално той е на другия край на България. Вече станаха 2 години откакто се запознахме , когато бяхме на планина заедно за 10 дена и поддържаме връзка досега.Нормално, понякога си мисля , че вече е изгубил интерес, но защо продължава да ми звъни?През целия ден си мисля за него, нямам търпение да се чуем , за да му чуя гласа. Чувстам го много близък и ми е толкова хубаво дори само да го чувам, защото знам че е добре. Много пъти съм се опитвала да сложа чертата и да го забравя, защото знам че нашите пътища никога няма да се пресекат, но най-много съм издържала една седмица и после съжалявам за това и се уверявам, че трябва да продължим.Но ,за бога... това са 2 години.Без него се чувствам някакси....недовършена. От друга страна , знам че засега сме зависими от родителите, но колко му е да дойде със самолета. За половин час е в Бургас. Има си още хиляди начини да се виждаме , но той нищо не предприема.Имайки в предвид , че е добре финансово.
Според вас наистина има ли смисъл и какво да правя за по -нататък? Споделете ако и на вас ви се е слу1вало нещо такова и как сте го превъзмогвали?